Защо не съществува такова нещо като „суперхрана“

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Не вярвайте на истерията около някои „магически“ съставки – те не са толкова добри, колкото се твърди.

Специално предложение:
 

Направете търсене в Google по ключова дума „диета“ и докато мигнете, ще се заредят повече от половин милиард резултата. Има диети, които ви казват да броите калории, както и диети, които ви казват да се съсредоточите върху определени групи храни. Има диети, които ви казват да избягвате въглехидрати, и диети, които насърчават голям прием на въглехидрати. Има диети, които ви казват да ядете шепа боровинки или шепа орехи, или че трябва да поръсвате всичко, което ядете с лимонов сок, канела или куркума. Яйцата, картофите и млечните продукти са извън менюто. После отново са включени.

Това е хранителна версия на беззаконието в „дивия запад“, но също така е твърде много шум, който не постига нищо, каза диетологът Розмари Стантън пред публиката на срещата за идеи, променящи бъдещето на света, на „Би Би Си“ в Сидни.

„Модата със супер храните е още един знак за безкрайното търсене на магическа пръчка за решаване на проблемите“, казва тя. „Мислене, което игнорира многопластовото естество на здравословните проблеми, свързани с хранителния режим, е може би най-големият мит.“

Големият проблем е, че се фокусираме върху отделни хранителни вещества или съставки. Стантън твърди, че това отнема вниманието от пресните продукти и го насочва към преработените храни. Нашата фикс идея за конкретни витамини или минерали също създава среда, в която производителите могат да добавят хранителни вещества към определени храни и да имат претенции, че те са здравословни.

„Тогава храната се продава, като един подобен пример са силно подсладените зърнени закуски“, казва Стантън. „Загрижена съм, когато хората мислят, че нещо е полезно и затова го слагат в закуската си Coco Pops.“

Има една съставка, която Стантън с радост си е набелязала: захарта. Тя твърди, че данък върху захарта е нещо, което правителствата си заслужава да обмислят. Но хранителната индустрия по света се бори със зъби и нокти срещу такъв подход, което  Стантън приема за добър знак. „Всеки път, когато индустрията за полуфабрикати остро се противопостави на нещо, това означава, че то ще сработи.“

Като цяло, Стантън поддържа старата мъдрост по отношение на хранителния режим: много пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, малки количества протеини, повече риба и морски дарове. Поради тази причина, средиземноморската диета често се поддържа от мнозина като най-близкото нещо до хранителна магия, с много растителни храни и полезни мазнини.

Председателят на дискусията по време на срещата в Сидни бе телевизионният водещ на “Би Би Си“ Майкъл Мозли, който твърди, че редовното постене за два дни в седмицата (т.нар. диета 5:2) може да подобри здравословното ни състояние.

Паста от водорасли

Въпреки възраженията на Стантън да се обявят така наречените „суперхрани“ за хранителна панацея, тя подкрепя усилията за намиране на нови, екологично устойчиви източници на храна като част от балансирана диета. Морският еколог Pia Winberg от Venus Shell Systems предложи един вариант на срещата в Сидни, като представи убедителен аргумент, че водораслите могат да се превърнат в основен компонент на храната в бъдеще.

Тя започнала да се занимава с водорасли във връзка с проект, който използва морски водорасли, за да се почистят хранителни отпадъци по бреговата ивица. Но когато тя и колегите ѝ започнали да осъзнават хранителната стойност на морските водорасли, техният фокус се изместил към храната. Водораслите, които Winberg и нейните колеги култивират, са не само богат източник на протеини, те също така осигуряват омега-3 мастни киселини, фибри, антиоксиданти и множество витамини и минерали. Поради тази причина, те биха могли да бъдат устойчива алтернатива на рибата и други видове морски дарове.

Истинското предизвикателството е как да се наложи нещо като водораслите в диетата на хора, които са свикнали храната им да е в пластмасови кутии. „Трябва да направим така, че да се възприема лесно от масата хора, вместо да се опитваме да променяме навиците им“, казва Winberg. За да постигнат това, те са разработили екстракт от водорасли, съдържащ всички важни съставки, който може да бъде добавен към съществуващи храни като паста.

Отглеждането на морски водорасли като храна може да има полза и за околната среда освен, че предлага алтернатива на изчерпани рибни запаси. „Създаването на индустрия за отглеждане на водорасли е чудесен стимул за поддържане на чисти крайбрежни ивици,“ казва Winberg.

Превод: Цветелина Христова

Сподели