Подобрява ли свиренето на музикален инструмент мисловната дейност на децата

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Децата, които свирят на цигулка или учат пиано, се научават не само на Моцарт. През 2014 екипът по детска психиатрия на Колежа по медицина от Университета във Вермонт установи, че музикалното обучение може да помогне на децата и да съсредоточат вниманието си, да контролират емоциите си и да намалят тревожността си. Тяхното изследване е публикувано в Journal of the American Academy of Child & Adolescent Psychiatry.

Специално предложение:
 

Джеймс Хъджак (James Hudziak), доктор по медицина, професор по психиатрия и директор на Вермонтския център за деца, младежи и семейства, и неговите колеги д-р Матю Албау и Айлин Креън, наричат публикацията си „най-голямото проучване на връзката между свиренето на музикален инструмент и развитието на мозъка“.

Изследването е продължение на работата на Хъджак с Националните институти по здравеопазване на САЩ за изследване на нормалното развитие на мозъка чрез наблюдение с ядрено-магнитен резонанс (Magnetic Resonance Imaging (MRI) Study of Normal Brain Development). Използвайки базата данни от това проучване, екипът анализира изображенията на мозъците на 232 деца на възраст между 6 и 18 години.

С развитието на децата, мозъчната им кората променя дебелината си. В предишни анализи на данни от ЯМР, Хъджак и неговият екип откриват, че удебеляването на кората или нейното изтъняване в определени области на мозъка отразява появата на тревожност и депресия, проблеми с вниманието, агресия и проблеми с контрола на поведението дори при здрави деца – тези без психически заболявания или с други разстройства. С това проучване Хъджак иска да види дали положителна дейност, като музикалното обучение, би повлияла върху тези показатели на мозъчната кора.

Изследването e проведено по метода The Vermont Family Based Approach, създаден от Хъджак, чрез който се установява, че цялата среда на младите хора – родители, учители, приятели, домашни любимци, извънкласни дейности – допринася за тяхното психично здраве. „Музиката е критичният елемент в моя модел“, казва Хъджак.

Авторите достигат до очаквани резултати – музиката предизвиква промяна в моторните зони на мозъка, защото тази дейност изисква контрол и координация на движението. Още по-важни за Хъджак са промените в областите на мозъка, контролиращи поведението. Например, музикалната дейност влияе върху дебелината в тази част на кората, която контролира „екзекутивните функции, включително работната памет, контрола върху вниманието, както и организацията и планирането на бъдещето“, пишат авторите.

Заниманията с музика на детето вероятно също имат връзка с дебелината на мозъчната кора в „областите на мозъка, които играят важна роля в контрола на дишането, както и в аспектите на емоционалното осъзнаване“.

Тези констатации подкрепят хипотезата на Хъджак, че цигулката може да помогне на детето да се пребори с психическите нарушения дори по-добре от хапчетата. „Ние лекуваме нещата, които произлизат от негативизма, но никога не се опитваме да използваме положителното за лечение“, казва той.

Подобен метод може да се окаже труден за прилагане. Според авторите на изследването, проучванията на Министерството на образованието на САЩ показват, че три-четвърти от американските ученици „рядко или никога“ не посещават извънкласни уроци по музика или други изкуства.

„Тези статистики, разглеждани в контекста на резултатите от мозъчните изображения“, пишат авторите, „подчертават жизненоважното значение на намирането на иновативни начини да се направи музикалното обучение по-широко достъпно за младите хора, започвайки от детството“.

Превод: Ставри Ангелов

Източник: Science Daily

Сподели