Инсулинова помпа. Credit: Alden Chadwick, flickr
Досега ни убягваше, но естествен хормон, произвеждан от мастните клетки, може да ни помогне да се преборим с диабета и затлъстяването.
Специално предложение:
Хормонът беше идентифициран чрез ДНК анализ на двама души с рядко заболяване, наречено неонатален прогероиден синдром (NPS), което ги оставя с нездравословно ниски нива на мазнини. Atul Chopra от Baylor College of Medicine в Хюстън, Тексас, и екипът му открили, че тези хора се чувстват изключително летаргично, поради липсата на хормон, който преди не е бил известен и го кръстили аспросин.
Експерименти с мишки показали, че хормонът играе важна роля за определяне на нивата на захар в кръвта, особено между храненията. „Аспросинът се секретира от мастните клетки и отива в черния дроб, като му казва незабавно да освободи глюкоза в кръвта” – казва Chopra. Когато нивата на глюкоза в кръвта се повишат, продукцията на хормона се прекратява.
Тъй като двамата души, страдащи от NPS не притежават този механизъм за повишаване на нивото на глюкозата в кръвта им между храненията, това ги кара да се чувстват летаргични. „Много често огладнявам” – казва Abigail Solomon, която е един от хората, помогнали да се разгадае загадката. „Ям много и често, първо предимно въглехидрати, а след това протеини.”
Credit: Ryan Towe
Неонатален прогероиден синдром – рядък генетичен синдром, който се характеризира със състарен външен вид още при раждането. Обикновено, бебетата загиват до седмия месец от живота си, но са известни няколко случая на хора, доживели до по-зряла възраст (например, Лизи Веласкез на снимката, която е на 27 години).
Диабетолозите са заинтригувани от откритието. „Фактът, че аспросинът достига до черния дроб и предизвиква свръхпродукция на глюкоза, ключов фактор за диабет тип 2, го прави още по-интересно” – казва Alan Cherrington от Vanderbilt University в Нешвил, Тенеси.
„Мечтата ми е пациентите на инсулин да могат да намалят количеството, което приемат или дори напълно да спрат да го взимат” – казва Chopra. „Може би бихме могли веднъж седмично да им даваме антитела, които да блокират аспросина, за да сваляме нивото на глюкоза в кръвта им, което означава, че пациентът ще трябва да приема по-малко инсулин или напълно да го спре.”
Екипът на Chopra вече изпитва антитяло, което блокира аспорсина. „Третираме мишки, които имат диабет и изглежда работи добре” – казва той. Те се надяват след около две години да започнат изпитвания на безопасността върху хора.
Аспросинът може да играе роля и в затлъстяването и натрупването на тегло. Докато хората с NPS, като Solomon, са изключително слаби, екипът открил, че затлъстелите хора имат два пъти повече аспросин в кръвта си, отколкото тези с нормално тегло. „Затлъстяването ще бъде фокусът на следващото ни изследване” – казва Chopra. „Вероятно с покачването на телесната мазнина, нивото на аспросина също се покачва” – казва той.
