Г-н Хардин, ветеран, който е служил в три мисии в Ирак и Афганистан, на мемориалния паметник в Северен Чарлстън, Южна Каролина. Той е участник в изследване върху MDMA (Екстази) като средство за лечение на ПТСР. Credit: Travis Dove for The New York Times
След три мисии в Ирак и Афганистан, Хардин се оказва скрит в колиба в гората в Северна Каролина. Разведен, алкохолик и със суицидно поведение на моменти, той се подлага на почти всички разрешени терапии за посттравматично стресово разстройство (ПТСР): психотерапия, групова терапия и почти дузина различни медикаменти.
„Нищо не проработи при мен, затова просто оставих настрани идеята, че мога да се подобря“ – казва г-н Хардин, 37 г. „Просто се превърнах в отшелник, който живее в колибата си.“
Специално предложение:
През 2013 г. той се присъединява към малък експеримент, който тества дали ПТСР може да бъде лекувано с MDMA, незаконен парти наркотик, познат още като екстази.
„Това промени живота ми“ – казва той в скорошно интервю в светлата, проветрива дневна стая на крайградската къща, където живее в момента, докато посещава колеж и работи като механик на самолети. „Това ми позволи да виждам своята травма без страх или нерешителност и най-накрая да задвижа нещата и да продължа напред.“
Основавайки решението си на обещаващите резултати като при г-н Хардин, Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ даде разрешение за мащабната последна стъпка – Фаза III от клиничното изпитание на медикамента – преди евентуалното одобрение екстази да бъде предписвано като лекарство.
Ако се окажат успешни, изследванията могат да превърнат незаконния наркотик в мощно средство за лечение на ПТСР.
Чрез своя говорителка, Агенцията за контрол на храните и лекарствата отказа да коментира, позовавайки се на разпоредби, които забраняват оповестяване на информация за лекарства, които се разработват.
„Предпазлив съм, но имам надежда“, казва д-р Чарлс Р. Мармар, ръководител на психиатрията в Училището по медицина „Langone“ към Нюйоркския университет, водещ изследовател на ПТСР, който не участва в конкретното изследване. „Ако продължават да постигат добри резултати, това ще има чудесна употреба. ПТСР може да е много трудно за лечение. Най-добрите ни терапевти към момента не могат да помогнат на 30 – 40% от хората. Така че се нуждаем от повече възможности.“
Но той също изразява притеснение от възможността за злоупотреба. „Това е вещество, което те кара да се чувстваш добре и знаем, че хората са склонни да злоупотребяват с него“, казва Мармар. „Продължителната употреба може да доведе до сериозни увреждания на мозъка.“
Мултидисциплинарната асоциация за психеделични изследвания (Multidisciplinary Association for Psychedelic Studies), малка неправителствена организация, създадена през 1985 г. да защитава легалната медицинска употреба на MDMA, LSD, марихуана и други забранени наркотични вещества, спонсорира шест изследвания във Фаза II, които лекуват общо 130 пациентa с ПТСР с помощта на стимулант. Организацията също така ще спонсорира изследванията във Фаза III, която ще включва най-малко 230 пациентa.
Двете изследвания в Чарлстън са фокусирани върху лечението на ветерани от войните, жертви на сексуално насилие, както и полицаи и пожарникари с ПТСР, които не са се повлияли от традиционно предписваните медикаменти или от психотерапия. Средно пациентите се борят със симптомите от 17 години.
Изследване открива, че след три дози MDMA, приложени под ръководството на психиатър, пациентите съобщават за средно 56 % намаление на силата на симптомите. До края на изследването две трети от пациентите вече не се вписват в критериите, според които могат да бъдат диагностицирани с ПТСР. Последващи проверки установяват, че подобренията продължават повече от година след терапията.
„Понякога можем да видим такъв тип невероятно откритие в традиционната психотерапия, но може да отнеме години, ако изобщо се случи“, казва д-р Майкъл Митофър – психиатърът, който провежда изследванията тук. „Смятаме, че това работи като катализатор, който ускорява естествения оздравителен процес.“
Изследователите са до такава степен оптимистично настроени, че дори кандидатстват за т.нар. статус за важно научно терапевтично откритие към Агенцията за контрол на храните и лекарствата, което може да ускори процеса по одобрение. Ако бъде одобрено, лекарството ще е достъпно до 2021 г.
Според предложението за одобрение на изследователите, лекарството ще бъде използвано ограничен брой пъти в присъствието на обучен психотерапевт като част от по-широкия курс на терапията. Но дори при тези контролирани обстоятелства, някои учени се безпокоят, че одобрението на терапията може да насърчи незаконната употреба на веществото.
„Това изпраща послание, че това вещество ще ви помогне да разрешите проблемите си, въпреки че често то просто създава проблеми“, казва Андрю Перът, психолог от Университета в Суонзи, Уелс, който изучава мозъците на хора, които продължително употребяват екстази. „Това е мръсна дрога и знаем, че причинява увреждания.“
Той се тревожи, че позволението лекарите да прилагат веществото за лечение на психични разстройства може без да иска да доведе до вълна на злоупотреба, подобна на настоящата опиоидна криза.
По време на първоначалните изследвания, пациентите преминават през психотерапия в продължение на 12 седмици, включваща три осемчасови сесии, в които взимат MDMA. По време на сесиите, те лежат на футони сред свещи и цветя и слушат успокояваща музика.
Д-р Митофър и съпругата му, Анн Митофър, а често и техният териер Флин, сядат с всеки пациент и го превеждат през травматичните спомени.
„Медикаментът им позволява да гледат на нещата от различна гледна точка и да ги преквалифицират“, казва г-жа Митофър, която е медицинска сестра. „Честно казано не трябва да правим много. Всеки човек има вродено умение да се лекува. Ние просто създаваме подходящите условия.“
Изследване показва, че веществото стимулира мозъка да освободи поток от хормони и невротрансмитери, които провокират чувство на доверие, любов и блаженство, докато същевременно заглушават страха и спомените, свързани с негативни емоции, които могат да бъдат засилени при пациенти с ПТСР. Пациентите казват, че веществото им е дало повишена яснота и възможност да застанат срещу проблемите си.
В продължение на години след бойните си мисии, г-н Хардин разказва, че е на ръба на безсънието. Неговите сънища са белязани от експлозии и смърт. Армията му дава хапчета за сън и антидепресанти. Когато те вече не му помагат, той се обръща към алкохола и започва да се оттегля от света.
Ед Томпсън, бивш пожарникар, с децата си в Чарлстън, Южна Каролина. Той е участник в изследването върху екстази като средство за лечение на посттравматично стресово разстройство. Без лекарството „той щеше да е мъртъв“, казва съпругата му. Credit Travis Dove for The New York Times
„Просто се чувствах изгубил надежда и в мрак“, казва той. Но сесиите с MDMA ми показаха светлина, към която мога да продължа. Сега съм извън тъмнината и усещам света, който ме заобикаля.
След експерименталното лечение, той се връща към образованието си и се жени отново.
Химикът Александър Шулгин за първи път открива предизвикващите еуфория качества на MDMA през 1970 г. и го представя на психолозите, които познава. Под името Адам, хиляди психолози започват да използват веществото като помощно средство в терапевтичните сесии. По това време някои изследователи смятат, че веществото може да бъде полезно при тревожни разстройства, включително ПТСР, но преди да започнат стандартните клинични изпитвания Адам се разпространява из клубовете и университетските общежития с ново име – екстази, а през 1985 г. Агенцията за борба с наркотиците (Drug Enforcement Administration) на САЩ го забранява за употреба.
От този момент, броят на хората, търсещи лечение за ПТСР се увеличава драстично и психиатрите се борят да бъдат в крачка. Две лекарства са одобрени за лечение на разстройството, но те действат само малко повече от плацебо при клиничните тестове. Настоящите психотерапевтични подходи са често бавни и много хора се отказват, когато не виждат резултати. Изследвания показват, че ветераните от войните са особено трудни за лечение.
В интервюта, участници в изследването казват, че MDMA терапията не само им е помогнала с болезнените спомени, но и с това да спрат да злоупотребяват с алкохол и други вещества и е върнала нормалния им живот.
Годините, през които Ед Томпсън, 30 г., се отзовава при кървави инциденти, го оставят в състояние на почти непрекъсната паника, от която той се опитва да избяга с алкохол и с опиатите и бензодиазепините, които са му предписани.
До 2015 г. усилията на терапията се провалят и се стига до няколко намеси от страна на семейството. Съпругата му го напуска, заедно с детето им, а той обмисля да скочи пред автобус.
Член на консервативната Англиканска църква, г-н Томпсън никога не е използвал незаконни вещества. Но се бори със зависимостта си към предписаните му лекарства, така че в началото отхвърля предложението на терапевта си да се включи в изследването. “В края на краищата, не беше въпрос на избор”, разказва той.
Три сесии с медикамента му дават яснота, разказва Томпсън, да идентифицира проблемите си и да започне да работи върху тях. Той не желае да взима отново веществото.
“Това ми върна живота, но не беше като наркотик за парти”, казва той. “Имаше много работа да се свърши.”
