Връзката между психическото и физическото здраве е добре известна. Но понякога при наличието едновременно на психическо и физическо заболяване, телесните оплаквания на пациентите са отхвърляни или подлагани на съмнение от лекарите.
Проучване, проведено от екипа на д-р Джеръми Д. Коплан, професор по психиатрия в Медицинския център SUNY Downstate, описва висока зависимост между паническото разстройство и четири вида телесни болести. Проучването може да промени начина, по който лекарите определят границите между психиатричните и физическите заболявания.
Специално предложение:
„Пациенти с определено соматоформно разстройство – заболяване, за чиито оплаквания не може да се установи точна медицинска причина и което лекарите са склонни да приемат като измислено от самия пациент – могат да имат генетична предразположеност към развитието на истински физически заболявания, свързани с наличните оплаквания”, твърди д-р Коплан, специалист по невропсихофармакология.
Учените установяват силна зависимост между паническото разстройство, биполярното разстройство и някои телесни заболявания. Наблюдава се доминиране на определени болести сред пациенти с паническо разстройство в сравнение с общата популация.
„Паническото разстройство само по себе си може да предсказва появата на такива физически болести, които по-рано не са били свързвани с психичното състояние и за които биологичните маркери са малко или изобщо липсват”, обяснава д-р Коплан.
В проучването, публикувано в Journal of Neuropsychiatry and Clinical Neuroscience, изследователите предлагат синдром, основаващ се на налично тревожно разстройство и обединяващ четири групи заболявания, за който е въведен терминът ALPIM:
A = Anxiety disorder (тревожно разтройство – предимно паническо);
L = Ligamentous laxity (съединително-тъканна слабост – синдром на хипермобилност на ставите, сколиоза, пролапс на митралната клапа, лесна поява на синини);
P = Pain (болка – фибромиалгия, мигрена или хронично ежедневно главоболие, синдром на раздразненото дебело черво, простатит/цистит);
I = Immune disorders (заболявания, свързани с имунната система – хипотиреоидизъм, астма, алергични ринити, синдром на хроничната умора);
M = Mood disorders (растройства на настроението – депресия, биполярно афективно разстройство тип I и тип II, тахифилаксия – две трети от пациентите в проучването са с диагностицирано биполярно разстройство и повечето от тях са спрели да отговарят на терапията с антидепресанти).
Д-р Коплан отбелязва, че предлаганият синдром ALPIM не е напълно нов, тъй като съдържа важни елементи от описани преди синдроми. Водещото значение на ALPIM е да допринесе за добавянето на нови елементи, тяхното оформяне на групи и обясняването на припокриването им.
Проучването показва по-висока степен на разпространение на физически заболявания сред пациентите с паническо разстройство в сравнение с общата популация.
Например ставна халтавост е наблюдавана при 59,3% от пациентите в проучването, в сравнение с приблизително едва 10 – 15% от общата популация; фибромиалгия се среща при 80,3% от изследваните лица, в сравнение с 2,1 – 5,7% от общата популация; алергичен ринит се наблюдава при 71,1% от пациентите в изследването, като разпространението му в общата популация е около 20%.
„Нашият аргумент е, че описанията на оплакванията в медицината понякога могат да бъдат хаотични и че някои разстройства, които се разглеждат като множество несвързани и независими едно от друго състояния, е по-добре да бъдат обединени в синдром, основаващ се на тяхната обща генетична етиология”, обяснява д-р Коплан. „Пациентите заслужават по-висока информираност и научно разбиране за синдромите. Разстройствата, част от синдрома ALPIM, могат да бъдат по-добре разбрани, ако започнат да се разглеждат като често срещано явление.“
Превод: Симона Иванова
Източник: Science Daily
