Хората, които се опитват да се преборят с несигурността или неяснотата на потенциални бъдещи заплахи, може да имат необичайно голям стриатум – област в мозъка, която вече се свързва с общото тревожно разстройство според изследване, публикувано от Американската психологична асоциация (APA). То е публикувано в списанието на APA – Emotion.
Специално предложение:
Несигурността и неяснотата около потенциални бъдещи заплахи играят водеща роля за разбирането на тревожното поколение и разстройствата, свързани с тревожността, казва водещият автор на изследването д-р Джъстин Ким от колежа „Дартмут“. Нашето изследване предполага връзка между способността на индивида да се справя с несигурността и обема на сиво вещество в специфична зона от мозъка, уточнява той.
В рамките на проучването, на 61 студенти била направена магнитно-резонансна томография (MRI) на мозъка, след като те попълнили анкета, създадена специално да измери способността им да понасят несигурността и неопределеността около бъдещи негативни събития. Ким и колегите му анализирали и сравнили резултатите от двете и открили, че обемът на стриатума е в значителна степен свързан с трудността да се понася несигурността.
По думите му хората, които имат проблем с мислите за неясното и несигурно бъдеще, имали сравнително уголемен стриатум. Това, което ни изненада, беше, че само той бе уголемен, но не и другите области, които изследвахме, подчертава ученият.
Предишни изследвания, фокусирани специално върху пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКП) и общо тревожно разстройство, също са открили увеличени обеми на сивото вещество в стриатума, ала това е първият път, в който е установена връзка с непоносимостта към несигурността в отсъствие на потвърдена диагноза, т.е. при здрави индивиди, според Ким.
Докато стриатумът е предимно познат с ролята си в моторните функции, изследвания върху животни подсказват, че той играе роля и за начина, по който предричаме дали ще получим награда или не за определено поведение, докато научаваме нови задачи.
„Стриатумът кодира информация за това колко предсказуема и очаквана е наградата – една по-висша форма на осмисляне, в сравнение с простото отзоваване на наградата. Като се има предвид, че важен компонент на непоносимостта към несигурното е желанието за предвидимост, нашите открития предлагат биологичен маркер, свързан с нуждата ни от предсказуемост“, казва той.
Тъй като откритията идват от психологически здрави индивиди, Ким предполага, че обемът на стриатума при младите хора би могъл да предупреди за това кои са в риск от развитие на ОКР или на общо тревожно разстройство на по-късен етап в живота, ала това предстои да бъде проверено. Още по-важно е, смята ученият, че откритията могат да послужат като отправна точка за лечението на специфични за тези разстройства симптоми, като се изследва стриатумът и се проследява обема му по време на курса на лечение.
Превод: Никол Николова
Източник: Science Daily
