Професор създаде мозъчен имплант, с помощта на който краткотрайната памет на човек може да се подобри с 15 процента, а работната му – с 25 процента. Работната памет е когнитивна система с ограничен капацитет, която отговаря за временното съхраняване на информацията, предназначена за обработка. Тя изиграва изключително важна роля, когато на човек му се налага да вземе определено решение, влияе и на неговото поведение. Много учени използват като синоними краткотрайната и работната памет, но и много отричат това сравнение.
Специално предложение:
Иновативното устройство би улеснило неимоверно живота на болните от Алцхаймер и деменция. Имайки предвид, че техният брой нараства застрашаващо през последните години, мозъчният имплант би се превърнал в революционно откритие.
Всички от Илон Мъск до Масачузетския технологичен институт (MIT) и Департамента на отбраната на САЩ разработват идеята за подобни импланти, така че е въпрос на време те да помогнат на хората да подобрят своите естествени възможности. Днес, професор от Южнокалифорнийския университет (USC), демонстрира предимствата на мозъчния имплант, изтъквайки че той може да благоприятства лечението на едни от най-смъртоносните болести в САЩ.
Донг Сонг, научен сътрудник по биомедицинско инженерство в USC, наскоро представи разработката си за „мозъчната протеза” пред Обществото за невронаука в столицата на САЩ Вашингтон, заявявайки, че устройството е първият ефективен метод за подобряване на човешката памет.
За да тества устройството, екипът на Сонг е ползвал помощта на 20 доброволци, на които били поставени мозъчни електроди, с цел да повлияят на епилепсията, от която те страдали. Веднъж имплантирани, устройствата събират данните за мозъчната дейност по време на тестовете, предназначени да стимулират краткотрайната и работната памет. След това изследователите определят модела, свързан с оптималната производителност на паметта, и използват електродите, за да стимулират мозъка да следва този модел по време на по-нататъшни тестове.
Въз основа на резултатите от изследването, се твърди, че тази стимулация подобрява краткотрайната памет с около 15 процента, а работната памет – с около 25 процента. Когато учените стимулират отделни части на мозъка на случаен принцип, резултатите са неясни.
„Пишем невронния код, за да подобрим функцията на паметта”, казва Сонг пред New Scientist.
Докато откритието може да бъде полезно за студентите, подготвящи се за изпит, или за тези, които изпитват затруднение при запомнянето на имена, то може да бъде животоспасяващо за хората, страдащи от деменция и Алцхаймер.
Както Бил Гейтс заявява, когато обявява плановете си да инвестира свои 100 млн. долара в проучване на деменцията и Алцхаймер, тези две заболявания са се превърнали в огромен проблем за човечеството, който има тенденцията да се задълбочи още повече през следващите години.
Хората в по-напреднала възраст, около 65 години, са най-застрашени от Алцхаймер, според Асоциацията на Алцхаймер. Имайки предвид напредъка на медицината и здравеопазването, способстващо за увеличаване на годините живот, до 2030 г. американските граждани над 65 години ще се увеличат с 20 процента.
Този нарастващ брой на потенциално заболели от деменция и Алцхаймер може да коства много и във финансов, и в емоционален план. През 2016 г. общите разходи за здравеопазване и дългосрочни грижи в САЩ за болните от деменция и Алцхаймер, възлизат на 236 млрд. долара. А колкото по-тежко е когнитивното увреждане на човек, толкова по-тежко се отразява на неговите близки и семейство.
Разбира се, нужни са повече изследвания преди мозъчният имплант на Сонг да бъде одобрен като ефективно лечение на деменция и Алцхаймер. Но ако той е в състояние да помогне на тези пациенти, то въздействието му ще се окаже положително не само за тях, техните семейства, но и за икономиката като цяло.
Превод: Ваня Георгиева
Източник: Futurism
