Как LSD влияе на мозъка

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Халюциногенният наркотик диетиламид на лизергиновата киселина (LSD) е известен със своите еуфорични ефекти. Сега в две проучвания, публикувани в края на януари (едното в Current Biology, а другото в Cell), учените са изследвали как LSD предизвиква такива разнообразни ефекти и защо те траят толкова време. Резултатите от двете проучвания сочат, че ефектите на LSD посредничат с рецепторите на серотонин 2А и че наркотикът притежава идеалната форма, за да остане свързан с този рецептор за продължителни периоди от време.
За изследването, публикувано в Current Biology, 21 доброволци получили плацебо, малка доза LSD самостоятелно, или същата доза LSD, но с добавен кетансерин – антагонист на серотонин 2А. Участниците в изследването, взели кетансерин, докладвали почти същите ефекти като тези, които получили плацебо, а сканирането на мозъка с магнитен резонанс потвърждава подобна мозъчна дейност сред участниците и в двете групи. Антагонистът на серотонин 2А „блокира всички ефекти на LSD, все едно хората не са взели никакъв наркотик“, казва пред The Verge съавторът Катрин Прелер, невролог в университетска болница в Цюрих, Швейцария. „Всички типични симптоми – халюцинации, всичко – бяха изчезнали.“
За изследването, публикувано в Cell, изследователите наблюдавали как LSD се свързва с различни рецептори за серотонин и наблюдавали как наркотикът се е вкопчил в тези структури по уникален начин. Това би могло да обясни защо на ефекта на LSD му отнема толкова време да изчезне. „Това, което видяхме, е, че рецепторът е оформен малко като ваза, като има място в средата, където LSD се свързва, както и капак над него“, казва пред The Verge съавторът Даниел Уакър от Университета в Северна Каролина, Чапъл Хил. „LSD има това уникално свойство да се задържа за капака. За много други съединения като серотонина, капакът остава по-скоро гъвкав. Но тъй като LSD се придържа към него, си остава там. “

Специално предложение:
 

Според The ​​Guardian, „в бъдеще откритията могат да помогнат на химиците да произвеждат по-краткодействащи версии на наркотика, който да е по-подходящ за клинична употреба за лечение на тревожност или посттравматично стресово разстройство.“

Превод: Гергана Димитрова

Източник: The Scientist

Сподели