Ракът обикновено се задържа, защото е практически невидим за собствените защитни сили на организма: имунната система не разпознава зловредните клетки, защото те не са чужди нашественици. За активиране на имунната система да атакува рака, учените са опитвали всякакви трикове, включително и заразяване на раковите тъкани с бактерии. Сега учените са модифицирали бактерии Salmonella, които да предизвикат особено мощен имунен отговор срещу човешки ракови клетки, имплантирани в мишки, намаляване на туморите и – за първи път – предпазване от метастази. Ако техниката може да бъде повторена и при хората, това ще бъде значителна стъпка напред в областта на бактериалното лечението на рак.
Специално предложение:
„Екипът е свършил добра работа, много сериозна“, казва Рой Къртис III, изследовател на инфекциозните болести в Университета на Флорида в Гейнсвил, който е въвел използването на подобни бактериални техники за борба с рака.
Тъй като бактериите често предпочитат некротична, бедна на кислород тъкан – присъстваща в повечето големи тумори – учените могат лесно да „прицелят“ раковата тъкан с микробите. До момента само една такава терапия е получила одобрение от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата (терапия за лечение на рак на пикочния мехур), въпреки че други са в процес на подготовка. Но дори и с най-ефективните от тези техники, туморите са склонни да се връщат, а самите бактерии също могат да бъдат токсични.
Да вземем Salmonella, пръчковиден микроб, известен с това, че предизвиква повечето случаи на хранително отравяне. През 2006 г. учени от Националния университет Chonnam в Куанджу, Южна Корея, се опитвали да създадат нов агент за борба с рака. Те също търсили ваксина срещу бактерията Vibrio vulnificus, която заразява черупчести край бреговете на Южна Корея. Докато работели с Vibrio, те забелязали, че един протеин в неговото камшиче – чрез което бактериите се придвижват – задейства особено силна реакция от страна на имунните клетки. Така те взели безобидна версия на Salmonella typhimurium и я превърнали в оръжие като генетично я модифицирали да отделя протеин, известен като FlaB.
Екипът, ръководен от биолозите Jung-Joon Min и Joon Haeng Rhee, започнал да изследва ефектите от модифицираната Salmonella върху рака. В един от експериментите те я инжектирали на 20 мишки с човешки рак на дебелото черво. Три дни по-късно учените открили, че въпреки че мишките са изчистили бактериите от черния си дроб, белите дробове и далака, туморната тъкан в червата им гъмжи от Salmonella. След 120 дни туморите са неоткриваеми в 11 от 20 мишки, които остават здрави по време на експеримента. Контролните мишки, заразени с бактерии, които обаче не отделят FlaB, в крайна сметка се поддали на рака.
След това изследователите трансплантирали метастазиращи човешки ракови клетки на дебелото черво в различни групи от мишки. Те третират осем с бактерии, секретиращи FlaB и шест с версия без FlaB. Допълнително седем мишки не се лекуват. След 27 дни както нетретираните мишки, така и тези с версията на S. typhimurium без FlaB имат десетки метастази. Но осемте мишки, които получили FlaB–секретиращи бактерии, развили само четири вторични тумора общо, някои показващи, че няма данни за метастази, съобщават изследователите в Science Translational Medicine.
Протеинът FlaB най-вероятно е отговорен за спиране разпространението на рака, пишат Min и Rhee в имейл. Очевидно FlaB е особено добър в активиране на вторична молекула, TLR5, която прави имунните клетки по-агресивни, „променяйки ги от д-р Джекил на мистър Хайд“, пишат изследователите.
Засега екипът ще продължи да усъвършенства техниката с животински модели. Но по някое време в рамките на следващите няколко години, Min и Rhee планират да направят клинични проучвания при хора, за да се види дали подобрените с FlaB бактерии биха могли да работят като безопасна и ефективна противоракова терапия.
Превод: Гергана Димитрова
Източник: Science
