Изследователи от Университета на Охайо са намерили доказателство, че парацетамолът (ацетаминофен) не само потиска физическата болка, но понижава и способността ни да предусещаме чуждата болка и да съчувстваме. Ако може да се вярва на тези резултати, това би означавало, че често използваното лекарство може да нарушава способността ни да си представим, че на другия не му е добре.
Credit: Michelle Tribe, flickr (CC BY 2.0)
Парацетамолът (или още ацетаминофен) се използва за облекчаване на болката и понижаване на температурата и се намира в най-малко 600 медикамента. Открит е още през 1877 и е една от най-често срещаните съставки в лекарствата. В САЩ всяка седмица 52 милиона души използват такива медикаменти.
Специално предложение:
Въпреки че лекарството се използва толкова често и от толкова много време, науката все още не е наясно с всички негови ефекти. Тези нови разкрития са резултат от проучвания в много дисциплини, не само в психологията.
През последните години, изследователи, които се занимават с психологически ефекти на парацетамола, направиха няколко плахи, но впечатляващи прозрения.
Например, екип от Университета на Кентъки е открил, че парацетамолът не само намалява физическата болка, но понижава и психологическата болка, причинена от социално отхвърляне.
Друго проучване, проведено в Университета на Охайо и публикувано през юни 2015, е установило, че парацетамолът понижава оценката и отговора както към отрицателни, така и към положителни стимули.
Настоящото проучване, което е проведено от същия екип от Охайо, е продължение на тези открития. Този път, изследваната емоция е емпатията (съчувствието).
Credit: Cliff James, flickr (CC BY-SA 2.0)
Изследователите провели тристранно проучване. Първата сесия включвала 80 участника. Половината от тях получили течност, съдържаща 1000 милиграма парацетамол; другата половина (контролната група) изпили плацебо разтвор без лекарство в него.
Един час по-късно, всеки участник трябвало да прочете поредица от кратки сценарии. Историите включвали герои, които изпитвали някакъв тип болка – например, тежка прорезна рана от нож или загуба на любим човек. След това, участниците оценили физическата и емоционалната болка, изпитана от героите.
Екипът открил, че участниците, които били под влиянието на парацетамола, оценявали болката на героите от историята като по-слаба.
Втората част на експеримента включвала 114 души. Както и при предишната, половината от тях пили парацетамол, а другите – плацебо. Те били изложени на кратки, силни звуци (бял шум). След това били помолени да оценят степента на неприятното усещане от звука и колко неприятен смятат, че би бил той за един анонимен участник.
Тези, които приели лекарството, оценили звука като по-малко неприятен и смятали, че той ще бъде такъв и за анонимния участник.
В третата част на изследването, участниците се срещнали и общували помежду си, преди да бъдат разделени поединично – те трябвало да стоят сами и да наблюдават една онлайн „игра”, без да взимат участие.
Било им казано, че трима от хората, с които тъкмо са се запознали, играят. По време на играта, двама от участниците изключили третия (въпреки че те в действителност не играели).
Хората, които наблюдавали играта, били помолени да оценят емоционалната болка на изключения участник. Главният автор Baldwin Way казва: „[…] тези, които бяха взели парацетамол показаха понижена емпатия. Те не бяха толкова обезпокоени за чувствата на отхвърления играч.”
Защо парацетамолът би понижавал чувството за емпатия?
На този етап не е ясно защо се случва това. Но предишни изследвания, в които е сканиран мозъкът на изследваните лица, биха могли да ни дадат някаква представа.
Учените открили, че когато даден човек изпитва болка и си представи чуждата, това предизвиква отговор в сходни части на мозъка. С други думи – районите в мозъка, които участват в изпитването на болка са свързани и с представата за болката на другите.
Теоретично, можем да си представим, че ако някои области на мозъка се използват както за изпитване, така и за представяне на болката, вещество, което потиска истинската болка, би потискало и въображаемата.
Ако резултатите бъдат повторени, те биха имали голямо значение за света. В крайна сметка, това би означавало, че ¼ от населението редовно ще взима лекарство, което потиска емпатията.
А тя е важна за ситуациите, в които попадаме ежедневно. Ако някой спори с любим човек и има понижена способност да вижда гледната точка на другия, разрешаването на спора вероятно ще бъде по-трудно. Разчитаме на емпатията за социална сплотеност, поне отчасти.
Тъй като изследването е проведено сред относително малка група от хора, то са необходими по-мащабни проучвания, за да бъдат изведени стабилни доказателства.
Фактът, че все още не знаем всичко за това лекарство изглежда изненадващ. Но дори механизмите, по които парацетамолът понижава болката и температурата не са напълно изяснени, затова може би ни очакват още изненади по пътя.
