Проучване може да помогне да си обясним какво причинява този синдром и как да окажем подкрепа на хората, които страдат от него.
Credit: Reinara, DeviantArt (CC BY-SA 3.0)
Новото проучване на City University London е установило, че синдромът на чуждестранния акцент – състояние, което кара страдащите от него да говорят, сякаш родният им език не им е роден – може да се причинява от нарушени връзки между центровете на речта в предната част на мозъка и малкия мозък.
Специално предложение:
Описвайки случая на 17-годишно момче от Белгия, което говори холандски, но с френски акцент, изследователите смятат, че промяната в акцента може да се дължи на нарушение в пътя между моторните области и тези на речта в лявото полукълбо на главния мозък и дясната част на малкия.
Изследването е публикувано в списание Frontiers of Neuroscience и в него са взели участие учени от Университета на Антверп, Свободния университет на Брюксел и Университета на Грьонинген.
Синдромът на чуждестранния акцент е доста рядко срещан и се смята, че засяга по-малко от 100 човека в света. Обикновено възниква след прекаран мозъчен удар, но може да бъде предизвикан и от травма на главата, мигрена или проблеми в развитието. Сред всички тези причини, последната е най-рядко срещана и именно тя е описана в новото проучване.
За да разберат защо при момчето се е появил френски акцент, въпреки че родният му език е холандски, екипът използвал поредица от различни тестове. Те провели едновременни магнитно-резонансна томография и еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT) на мозъка, за да видят дали биха могли да обяснят промяната и анализирали речта на пациента фонетично, за да обяснят защо акцентът му се възприема като френски.
Примерно изображение от магнитно-резонансна томография. Credit: Daniel Schwen (CC BY-SA 4.0)
Изображенията на мозъка показали значителни дефицити в части от фронталната област на главния мозък, която отговаря за „екзекутивните функции”, които включват редица важни умствени умения, като работна памет и решаване на проблеми. В конкретния случай те открили, че момчето има дефицити в частите, които са свързани с изпълнението и планирането. Това довело до проблеми с планирането на речта, специфично пространствено планиране, визуално структуриране и копиране (например, рисуване). В допълнение, изображенията на мозъка разкрили дефицити и в контралатералното полукълбо на малкия мозък (противоположно на засегнатото полукълбо в главния мозък).
Когато разгледали характеристиките на речта на пациента, учените забелязали, че някои гласни не се разграничават и това може би значително допринася за възприемането на акцента му като чуждестранен. Екипът изследвал и ритъма на речта, който се оказал по-близък до този на френския език, отколкото до холандския.
Разказвайки за проучването, д-р Jo Verhoeven от City University London казва:
„Нашето проучване беше посветено на причината, поради която момче говори с френски акцент, въпреки че родният му език е холандски. Изображенията на мозъка му показаха нарушаване на връзките между центровете на речта в главния и малкия мозък. Потенциалното участие на малкия мозък в развитието на синдрома на чуждестранния акцент е било установявано преди само при придобитите речеви отклонения. Сега имаме доказателство, че проблеми с малкия мозък могат да причинят възникване на синдрома и в резултат от отклонения (речеви) в развитието.”
„Доколкото ни е известно, само два случая са описани в литературата между 1907 и 2014, които са свързани с този подтип на синдрома, който се дължи на развитието. Нашето проучване е важно, защото може да ни помогне по-добре да разберем какво причинява този синдром и как можем да подкрепим хората, които страдат от него.„
