Хормон причинява спад в познавателните способности след социален стрес

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Как стресът влияе на когнитивните ни функции? Това е въпрос, с който се занимават учените от Института по психиатрия Макс Планк в Мюнхен. Те са идентифицирали за първи път механизъм, който обяснява защо когнитивните способности при мишки се понижават, след като са били изложени на социален стрес. Това откритие ще ни помогне да разберем по-добре и да лекуваме проблемите, свързани с понижени познавателни способности при човека.

Латерален и медиален изглед на префронталния кортекс (в червено). Credit: DBCLS, CC-BY-SA-2.1-jp

Латерален и медиален изглед на префронталния кортекс (в червено). Credit: DBCLS, CC-BY-SA-2.1-jp

Префронталният кортекс е мозъчен регион, отговорен за менталната активност, възприятията и разпознаването – накратко, за познанието. Независимо дали искаме да отговаряме пластично на определени ситуации, дали трябва да правим няколко неща едновременно или да си съставим план за бъдещето – нито едно от тези неща не би било възможно без префронталния кортекс. Но тези процеси са много податливи на стрес. Гневът ни поради това, че сме заседнали в задръстване сутрин или проблемите с шефа на обяд, ни причиняват социален стрес. Така нареченият кортикотропин-освобождаващ фактор (CRF) контролира реакцията ни в префронталната кора; но досега не беше ясна каква точно роля играе.

Специално предложение:
 

Затова, учените от Института по психиатрия Макс Планк са изследвали какво точно се случва в мозъка на мишките по време на подобни стресови ситуации. Те изложили мишките на остър социален стрес и установили, че след няколко часа познавателните способности у гризачите са понижени. Мишките не показвали когнитивна пластичност при задача с лабиринт и не можели да запомнят хронологичната последователност на събития, които познават отпреди.

Credit: Rama, CC BY-SA 2.0 FR

Credit: Rama, CC BY-SA 2.0 FR

За да разберат повече за ролята на CRF в този процес, учените блокирали действието на пептида, използвайки вещество, което е негов антагонист. Този път познавателните функции на мишките не се понижили няколко часа след приложения стрес; те изпълнявали поставените задачи точно толкова добре, колкото и без да бъдат стресирани.

„Същественото е, че успахме да идентифицираме механизма, който е отговорен за понижението на когнитивните им функции след стрес” – обобщава Mathias Schmidt, който е ръководител на екипа и проучването. Разбирането на този механизъм е важно, за да проумеем как стресът засяга нашето мислене, чувства и възприятия. Тъй като механизмите, които стоят зад възприятието и паметта са сходни при човека и мишките, то е много вероятно откритието да бъде валидно и за хората. Много психиатрични заболявания, като депресията или шизофренията, са съпроводени от нарушени когнитивни функции. Учените се надяват, че откритието им ще позволи разработването на нови медикаменти и подходи за лечение.

Сподели