Открити са чревни бактерии, чието оцеляване зависи от едно вещество в мозъка ни. Тези бактерии се хранят с гама-аминомалсена киселина (GABA) – жизненоважна молекула, „успокояваща” мозъка. Това би могло да ни помогне да си обясним защо чревната микрофлора влияе на настроението ни.
Philip Strandwitz и колегите му от Североизточния университет в Бостън са открили, че могат да отглеждат един вид наскоро открита чревна бактерия, наречена KLE1738, ако ѝ осигурят GABA. „Нищо не можа да я накара да расте, освен GABA” – каза Strandwitz при обявяването на резултатите от работата си на годишната среща на Американското общество по микробиология в Бостън през юни.
Специално предложение:
Структура на гама-аминомалсената киселина (GABA).
GABA потиска сигналите от нервните клетки, като успокоява активността на мозъка и затова е изненадващо, че една чревна бактерия би се нуждала от това вещество, за да расте и да се размножава. Много ниските нива на GABA са свързани с депресията и патологичните промени в настроението, а откритието е в съответствие с други доказателства за това, че чревните бактерии може би влияят на мозъка ни.
Лечение на депресия
Един експеримент, проведен през 2011, показва, че друг бактериален вид – Lactobacillus rhamnosus, може значително да измени активността на GABA в мозъка на мишки, както и да повлияе отговора им към стрес. В това проучване, изследователите открили, че този ефект изчезва при хирургическо отстраняване на блуждаещия нерв – който свързва червата с мозъка – което предполага, че той по някакъв начин играе роля за влиянието, което чревните бактерии имат върху мозъка.
Сега Strandwitz търси други чревни бактерии, които консумират или дори произвеждат GABA и смята да изпита ефекта им върху мозъците и поведението на животните. Подобно проучване би могло в крайна сметка да доведе до разработката на нови лечения за състояния като депресията и тревожността.
„Въпреки че проучванията върху връзката между микробните съобщества и психиатричните заболявания може никога да не доведе до откриване на лечение, те биха могли да имат невероятен принос към подобряване качеството на живот на пациентите” – казва Domenico Simone от Университета Джордж Вашингтон в Ашбърн, Вирджиния.
