Хората може и да сме родени да тичаме, но със сигурност не върху бетон. За да омекотяват удара при тичане по твърди повърхности, маратонките осигуряват бариера от пружинираща пяна между земята и чувствителните ни стъпала.
Но въпреки все по-усъвършенстваните модели маратонки за тичане, честотата на травми не е намаляла през последните 40 години. Това кара някои изследователи – и бегачи – да подозират, че обувките може по-скоро да вредят, отколкото да помагат.
Специално предложение:
Ново проучване проверява дали това е така.
При тичане, босите крака действат като пружини, абсорбирайки удара, а след това го използват като енергия за отблъскване при следващата крачка. Тези, които се съмняват в обувките, твърдят, че прекалено отскачащите маратонки пречат на този процес, като карат мускулите на стъпалото да се отпуснат и в крайна сметка да отслабнат.
Затова, учените проверили хипотезата с участието на 16 доброволеца, които тичали както боси, така и обути, върху бягаща пътечка, оборудвана със сензори за сила, а под кожата на стъпалата им били поставени тънки жички, които да отчитат активацията на мускулите.
Маратонките наистина влияели на способността на стъпалото да действа като пружина, като намалявали снижението на свода му при стъпването на земята – докато босите крака се сплесквали като палачинка, сводовете на обутите се снижавали само със 75%. Но в отговор, стъпалото не се отпускало, както много хора подозираха. Маратонките всъщност накарали тези мускули да работят по-здраво, за да поддържат свода стабилен. Учените съобщиха резултатите си в Journal of the Royal Society Interface.
И така, вече имаме доказателство: маратонките наистина изменя физиологията на тичането. Но не по очаквания начин.
