Credit: Bernadeta, flickr (CC BY 2.0)
Мозъците на тийнейджърите, които страдат от сериозни проблеми, свързани с антисоциално поведение, значително се различават по структура от тези на връстниците им, като това осигурява най-ясното доказателство до момента, че поведението им се корени в промени в развитието на мозъка, възникнали в ранните години от живота, според ново проучване на Университета Кеймбридж и Университета на Саутхемптън, в сътрудничество с Университета на Рим „Tor Vergata“ в Италия.
В проучване, публикувано в Journal of Child Psychology and Psychiatry, изследователите използвали магнитен резонанс, за да разгледат структурата на мозъка на подрастващи и млади мъже, които са били диагностицирани с поведенческо разстройство – постоянни поведенчески проблеми, включващи агресивно и разрушително поведение, лъжи, кражби, а при по-големите деца – употреба на оръжие или скитане по цяла нощ.
Специално предложение:
Учените обърнали внимание на координираното развитие на различни мозъчни региони, като проверили дали те са сходни или различни от гледна точка на дебелината. Например, регионите, които се развиват със сходна скорост се очаква да имат и сходна кортикална дебелина (дебелина на кората в тези области).
„Вече има доказателства за разлика в мозъците на индивидите със сериозни поведенчески проблеми, но те често са опростени и фокусирани само върху региони като амигдалата, за която знаем, че е важна за емоционалното поведение” – обяснява доктор Luca Passamonti от Катедрата по клинична нервобиология към Университета Кеймбридж. „Но поведенческото разстройство е сложно състояние, затова бихме очаквали измененията да бъдат по-сложни по природа и да включват и други региони на мозъка.”
Credit: Victor Bezrukov (CC BY 2.0)
В проучване, финансирано от Wellcome Trust и Medical Research Council, учените от Университета Кеймбридж изследвали 58 подрастващи и млади мъже, страдащи от поведенческо разстройство и 25 нормално развиващи се контроли, всички на възраст между 16 и 21 години. Те разделили индивидите с проблемно поведение според това дали са показвали признаци още през детството си или малко по-късно.
Екипът открил, че младежите, при които проблемното поведение е започнало още, когато са били деца (“early-starters”), показват много по-голям брой значими корелации в дебелината между регионите в сравнение с контролите. Учените вярват, че това може да отразява отклонения в нормалния модел на развитие на мозъка през детството или юношеството.
От друга страна, младежите, при които поведението се е отключило по време на юношеството (“late starters”) показали по-малко подобни корелации в сравнение със здравите индивиди. Учените смятат, че това може да отразява специфични отклонения в развитието на мозъка по време на юношеството..
Тъй като откритията били впечатляващи, учените се опитали да повторят резултатите си в независима група от 37 души с поведенческо разстройство и 32 здрави контроли, всички от мъжки пол и на възраст между 13 и 18 години; те успели да потвърдят откритието си.
Credit: Alexandra E Rust, flickr (CC BY 2.0)
„Разликите, които виждаме между здравите тийнейджъри и тези с поведенческо разстройство, показват, че по-голямата част от мозъка участва, но особено фронталните и темпоралните му региони” – казва доктор Graeme Fairchild, който е професор в Катедрата по психология към Университета на Саутхемптън. „Това осигурява изключително убедително доказателство, че поведенческото разстройство е истинско психиатрично заболяване, а не, както някои експерти са убедени, просто преувеличена форма на тийнейджърско бунтарство.
„Тези открития показват още, че има важни различия в мозъка между тези, при които се появяват проблеми в ранно детство и тези, при които се появяват поведенчески проблеми през тийнейджърските години. Сега са необходими още изследвания, за да разберем как да използваме тези резултати, за да помогнем на младите хора, които страдат от това и да изследваме факторите, които водят до този аномален модел на развитие на мозъка.”
„Никога не е имало съмнения, че състояния като болестта на Алцхаймер, са заболявания на мозъка, защото образната диагностика ни позволява ясно да видим как тя „изяжда” мозъка” – допълва професор Nicola Toschi от Университета „Tor Vergata“ в Рим – „но досега не бяхме виждали явните – и широко разпространени – структурни различия в мозъците на младите хора, страдащи от поведенческо разстройство.”
Все още не е ясно как възникват структурните изменения и дали, например, те се дължат на смесица от генетичната характеристика на индивида и влиянието на околната среда, в която той е израснал. Но изследователите казват, че откритието им може да направи възможно обективното наблюдение на ефективността на интервенциите.
„След като вече разполагаме с начин да видим целия мозък и да осигурим „карта” на поведенческото разстройство, в бъдеще може да сме способни да видим дали измененията, които наблюдавахме са обратими, ако са осигурени ранна интервенция или психологическа терапия” – казва професор Ian Goodyer от Катедрата по Психиатрия към Университета Кеймбридж.
