Затлъстяването – от древността до наши дни

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Гергана Петрова*, Чайка Петрова*, Димитър Господинов**

*УМБАЛ „Георги Странски“ Плевен, Клиника по педиатрия, **Сектор „Дерматология и венерология“

Специално предложение:
 

Резюме

В наши дни глобализацията и съвременният начин на живот извеждат на преден план проблеми, с които човечеството не се е сблъсквало до този момент и в такъв мащаб. Редица от сърдечно-съдовите и метаболитни усложнения, последица от затлъстяването, са водещи причини за смъртността в световен мащаб и са се превърнали в основно предизвикателство пред общественото здравеопазване.

През различните епохи идеята за наднорменото тегло и затлъстяването преминава през формирането на различни концепции: от схващането за защитен механизъм, през символиката на плодовитостта и благосъстоянието, иронизирането и стигматизацията, до понятието „болестно състояние“ и неговите негативни последици върху здравето на човека.

Историческият преглед, от древността до наши дни, би подпомогнал осмислянето и оценяването на причините за все по-ранното начало на затлъстяването днес (още в детска възраст), улесняващи разработването на диагностичен алгоритъм за ранна превенция на късните сърдечно-съдови и метаболитни усложнения, както и прогнозирането на неговото развитие в бъдеще.

История на затлъстяването

Наднорменото увеличение на телесната маса при човека е добре познато състояние още от древни времена. В края на IV в. пр. Хр. Хипократ, бащата на модерната медицина, описва затлъстяването с названието “corpulence”, произлизащо от латинската дума за тяло – “corpus”. (1) Векове по-късно популярен става термина “obesitas”, появил се и във Via Recta ad Vitam Longam (1620 г.) на английския лекар Tobias Venner, считан за един от първите английски автори, които разглеждат затлъстяването и като социален проблем. (2) Терминът “obesitas” произхожда от латинската думa “obesus”, което означава “пълен, закръглен, вулгарен”. В този смисъл етикетът “obesitas” носи и усещане за морално осъждане.

Какво е било отношението на древните хора към увеличението на телесната маса проличава в разнообразните им културни и социални дейности, намиращи материален израз в изобразителното изкуство, литературата и медицината, посредством които древните представяли своето всекидневие, своите нрави и обичаи.

Затлъстяването през праисторическия период (Късен палеолит – 45-10 хил. год. пр. Хр.)

Вилендорфската венера – 11-сантиметрова статуетка, съхранявана понастоящем в Природоисторическия музей във Виена. Някои учени свързвят тази каменна фигурка с култа към плодородието и култа към продължаването на рода.

Вилендорфската венера – 11-сантиметрова статуетка, съхранявана понастоящем в Природоисторическия музей във Виена. Някои учени свързвят тази каменна фигурка с култа към плодородието и култа към продължаването на рода.

За най-ранната художествена интерпретация на свръхтеглото се счита статуята на Вилендорфската Венера, открита в началото на XX в. в Австрия и датирана на около 22-21 хиляди години. Тя изобразява женска фигура с пищни форми в областта на гърдите, корема и ханша. Според A. Dixson и B. Dixson съществуват три възможни интерпретации на фигурата, свързани от една страна с битуващи по онова време естетически норми по отношение формата и пропорциите на женското тяло, от друга – със склонността за подчертаване на плодовитостта, и не на последно място – със стремежа за оцеляване по време на последния ледников период. (3)

Затлъстяването през Античността (VIII в. пр. Хр. – VI в. сл. Хр.)

През тази епоха били положени основите на големи постижения в областта на изкуството, литературата, архитектурата и медицината.

2-httpwww-britishmuseum-orgresearchcollection_onlinecollection_object_detailscollection_image_gallery-aspxpartid1assetid388729001objectid460520

Теракотена фигура на жена, намираща се понастоящем в Британския музей, Лондон. В древногръцката драма красотата била представяна чрез гротескното.

С развитието на древногръцката драма процъфтява и комедийно-сатиричният жанр, чрез който се представят стереотипизирани характери, често срещани във всекидневния живот, чрез които се осмиват човешките недостатъци. Те ставали лесна мишена за генериране на ирония и сарказъм и превръщането им в клишета. (4) Такъв е образът на затлъстелия човек, представен от един занаятчия чрез теракотена фигура на жена, чиято плът сякаш се разлива през драперията, забулваща тялото ѝ в една умишлена пародия на популярното в по-ранното древногръцко мраморно изкуство съблазнително падащо покривало. (5)

Наравно с развитието на древногръцката драма, процъфтявала и медицината. Тя, в лицето на Хипократ, изградила концепцията за затлъстяването като медицински проблем, разглеждайки го не само като “болест само по себе си”, но и като “предшественик на други болести” – идея, залегнала в представите още на древните египтяни. (6)

Затлъстяването през Средновековието (VI-XVI в.сл. Хр.)

През Средните векове на затлъстяването се гледало през призмата на променящите се условия – климатични, религиозни и социални.

В началото на Късното Средновековие, неблагоприятните климатични условия довели до период, известен като Големият глад в Европа (1315-1317), последван по-късно от чумната епидемия. Във времена на бедност и оскъдица, наднорменото тегло било привилегия само на най-благосъстоятелните. (7)

Разколът в християнството, последвалият политически разцвет на Римокатолическата църква, утвърждаването на религиозните предубеждения са само част от причините, повлияли стигматизацията на затлъстяването в Средновековна Европа.

Заклеймяването на свръхтеглото се базирало на представата за Седемте смъртни гряха. Тясната връзка с един от тях – чревоугодието, е представена в картината на холандския художник Йеронимус Бош “Седемте смъртни гряха” (1485 г.), в която под формата на седем фрагмента са представени различните форми на греха и неговите опасни последици. (8)

4-httpsbg-wikipedia-orgwiki%d0%b9%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d1%83%d1%81_%d0%b1%d0%be%d1%88mediafilehieronymus_bosch-_the_seven_deadly_sins_and_the_four_last_things-jpg

Художникът Йеронимус Бош, пряко вдъхновен от темата за седемте смъртни гряха, ги изобразява в картината си „Седемте смъртни гряха“ (1485), намираща се в музея Прадо, Мадрид. Долу е фрагмент, изобразавящ един от тях – чревоугодието.

3-httpdna-barcoding-blogspot-bg2013_01_01_archive-html

6-charles_mellin_attributed_-_portrait_of_a_gentleman_-_google_art_project

През Средните векове и Ренесанса затлъстяването било често срещано сред елита и на него се гледало като на знак за благосъстоятелност. Това проличава добре в портрета на тусканския генерал Алесандро дел Борро, изобразен от Чарлз Мелин.

С настъпването на Ренесанса започва връщане към отдавна забравени културни, социални и духовни ценности. Връзката между затлъстяването и естетиката в женските форми, култът към плодовитостта, както и високият социален статус, намира израз в редица произведения на изкуството.

Затлъстяването през Новото време (XVII-XIX в. сл. Хр.)

Към края на Ренесанса и началото на съвременната история, с произведения като First English language monograph on obesity (Short, 1727 г.), Monograph on the treatment of obesity (Flemyng, 1760 г.), Disease classification that includes obesity (Cullen, 1780 г.), се бележи утвърждаването на затлъстяването като болестно състояние, изискващо провеждането на лечебно-профилактични мероприятия.

Няколко десетилетия по-късно, трудовете на Hassal (Described structure and growth of fat cells, 1849 г.) и Hoggan (Described growth of fat cells, 1879 г.) бележат началото на изследването на затлъстяването на клетъчно ниво.

Освен популяризирането на свръхтеглото сред медицинската общност, през втората половина на XIX в. започва неговото разпространение и сред широката общественост с книгата на W. Banting: Letter on corpulence addressed to the public (1863 г.).(9)

5-httpsen-wikipedia-orgwikicalorimetry

Първият калориметър за измерване на количеството топлина, отделяно или поглъщано при даден физичен, химичен или биологичен процес.

Началото на Новото време завършва с изобретяването на първия човешки калориметър (1896 г.), осигурил в бъдеще възможността за изследване на различни аспекти на термогенезата, енергетиката на физическите упражнения и патогенезата на метаболитните заболявания. (10)

Затлъстяването в наши дни (XX-XXI в. сл. Хр.)

Днес затлъстяването се счита за една от водещите предотвратими причини за смърт в световен мащаб, не само защото науката доказа потенциалната му роля в развитието на редица социално-значими заболявания, но и заради пандемичното му разпространение.

За първи път, в познатата ни история на човечеството, се наблюдава непрекъснато нарастване честотата на хората с наднормено тегло (11). Тази тенденция придобива своите начални очертания в средата на XX в., когато започва постепенно увеличаване на затлъстяването сред населението, за да достигне застрашителните размери от около 600 млн. души през 2014 (двойно увеличение за последните три десетилетия).

Като основна причина за това, според голям брой изследователи, се счита глобализацията. (12) Множество проучвания показват силни позитивни корелации между увеличаващия се риск от затлъстяване и различните измерения на глобализацията: икономически (междуконтиненталните потоци на стоки, капитали и услуги), политически (дифузията на правителствената политика в международен мащаб), социални и културни (разпространение на идеи, информация, хора и възприятия). (13)  (14) Според учени от Харвардския университет, изследващи заведенията за бързо хранене – продукт на глобализацията, храните там са с по-високо съдържание на наситени мастни киселини, сол и захар, което допринася за развитието на централно затлъстяване, инсулинова резистентност и повишено кръвно налягане. (15) Понижената физическа активност, също резултат от съвременния начин на живот, се явява друг основен фактор, предразполагащ към развитието на затлъстяване.

Детското затлъстяване

Пандемичното разпространение на затлъстяването засяга и детското население. Около 42 млн. деца под 5 год. възраст са с наднормено тегло и тенденция към затлъстяване. (16) Затлъстяването би могло да повлияе директно върху здравето на детето, неговото образователно равнище и качеството му на живот. Затлъстелите деца са склонни да останат такива и в зряла възраст, което ги поставя в много по-ранен риск от развитие на хронични заболявания с повишен морталитет.

Различни аспекти на глобализацията стоят в основата на затлъстяването и сред детското население. Голяма част от децата днес израстват в т. нар. обезогенна среда, която благоприятства наддаването на тегло и затлъстяването. Енергийният дисбаланс, характерен и за детското затлъстяване, е резултат от промените в типа, наличността, достъпността и маркетинга на хранителните стоки, както и от спада на физическата активност във връзка с по-дългото статично екранно време, както и такива, основани на заседнал начин на живот. (17)

Затлъстяването в България

С поставянето на демократичното начало в България в края на 80-те години на XX в., глобализацията “прави своите първи крачки” в политическия, икономическия, социалния и културния живот на страната, заедно със своите позитиви и негативи. (18) Основен негативен ефект на глобализацията е вносът на т. нар. вредни храни, прекомерната консумация на които води до изграждане на неправилен хранителен режим и оформяне на нездравословен хранителен статус, допринасящи за непрекъснатото увеличаване на свръхтеглото и затлъстяването сред българското население. (19)

Международни проучвания за свръхтеглото и затлъстяването от 2008 г. показват, че 57,9 % от възрастната популация в България са с наднормено тегло, а 23,7% са затлъстели. (20) Свръхтеглото и затлъстяването се срещат с голяма честота и при децата и юношите в България. Според проучване на СЗО в Европа, за периода 2007-2010 г., България се намира на пето място по наднормено тегло при децата до 5 год. възраст, което измества фокуса върху детското затлъстяване с оглед превенция на по-нататъшни усложнения. (21)

У нас свръхтеглото и затлъстяването, в частност сред детското население, са обект на научни проучвания от десетилетия насам. (22,23,24,25) Данните от репрезентативно за страната изследване на хранителния прием и хранителния статус на населението, проведено през 2004 г., показват, че относителният дял на учениците с наднормено тегло е висок – средно 20%, от които една четвърт са със затлъстяване. (26) Данни от проведено национално представително проучване при ученици на възраст 6-19 год. през периода 2010-2011 год. показват, че с наднормено тегло  са 30,2% от изследваните ученици, от които със затлъстяване – 12,7%. Сравнението установява тревожна тенденция за увеличаване на затлъстяването при децата в България. (19)

Бъдещи тенденции в развитието и разпространението на затлъстяването

Голям брой проучвания за бъдещите тенденции в затлъстяването се основават на линейни прогнози, предполагащи, че повишаването на затлъстяването ще продължи с неотслабваща сила, достигайки стойности от порядъка на 51% от популацията до 2030 г. (27) (28) Въпреки това съществува и група проучвания, базирани на нелинейни регресионни модели, според които разпространението на затлъстяването би могло да остане стабилно, в зависимост от предприемането на съответните превантивни мерки. (29) Ето защо е важно наличието и разпознаването на лесно достъпни ранни маркери, насочващи към повишен риск от затлъстяване, като фамилност, повишено тегло по време на бременност (над 12 кг), новородено с тегло над 4 кг или малко за гестационната възраст, акантозис нигриканс (кожен маркер за инсулинова резистентност).

Заключение

Разнообразните концепции за затлъстяването през вековете, мълниеносното темпо на неговото развитие през последния век, както и неблагоприятните тенденции за разпространението му в бъдеще, очертават ясно причините за затлъстяването днес и изправят обществените институции пред огромното предизвикателство и нуждата от филтриране на всички аспекти на глобализацията с цел ограничаване влиянието на отрицателните, имащи отношение към здравето на човека.

Използвана литература

  1. Allardyce C. Fat Chemistry : The Science behind Obesity. 2012; 1-17.
  2. Gilman, Sander L. Fat Boys: A Slim Book. University of Nebraska Press 2004; 17-18.
  3. Dixson A, Dixson B. Venus Figurines of the European Paleolithic: Symbols of Fertility or Attractiveness? Journal of Anthropology 2011; 11.
  4. Baldick C. “stock character”. The Oxford Dictionary of Literary Terms. Oxford University Press 2014; 317.
  5. Woodhouse R. Obesity in art: a brief overview. Res. 2008; 36:271-86.
  6. Cheng T. Obesity, Hippocrates and Venus of Willendorf. Int J Cardiol. 2006 Nov 10; 113(2):257.
  7.  Bloomgarden Z. Prevention of Obesity and Diabetes. Diabetes Care 2003; 26 (11): 3172–78.
  8. Stunkard A, LaFleur W, Wadden T. Stigmatization of obesity in medieval times: Asia and Europe. International Journal of Obesity  1998; 22, 1141-44.
  9. Alam T, Hasan I, Perveen A. Obesity (Samane Mufrat): down through the History. International Journal of Microbiology and Applied Science 2013; 2:11; 173-8.
  10. Ferrannini  E. The theoretical bases of indirect calorimetry: a review. Metabolism 1988 Mar;37(3):287-301.
  11. Mendez MA, Monteiro CA, Popkin BM. Overweight exceeds underweight among women in most developing countries. Am J Clin Nutr. 2005; 81:714-21.
  12. Why weight has become a worldwide problem. Harvard School of Public Health Obesity Prevention Source Web www.hsph.harvard.edu.
  13. Goryakin Y, Lobstein T, Philip T. The impact of economic, political and social globalization on overweight and obesity in the 56 low and middle income countries.  Social Science & Medicine Social Science & Medicine 2015; 133: 1-382.
  14. Costa-Font J, Mas N, Navarro P. Globesity: Is Globalization a Pathway to Obesity? LSE Health Working Paper No: 31/2013.
  15. Pan A, Malik VS, Hu FB. Exporting diabetes mellitus to Asia: the impact of Western-style fast food. Circulation 2012, 126 (2), 163-5.
  16. World Health Organization. Obesity and overweight Fact sheet N 311/2016. (http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs311/en/).
  17. World Health Organization. Report of the commission on ending childhood obesity. WHO Library Cataloguing-in-Publication Data ISBN 978 92 4 151006 6; 2016.
  18. Вълкова Р. Влияние на процеса на глобализация на света в Европа и в България. Научни трудове на Русенски университет 2010, 49:5.2 24-26.
  19. Петрова С, Дулева В, Рангелова Л. Мониторинг на хранителния статус на населението в България. Разпространение и тенденции на затлъстяването и поднорменото тегло. Наука Диететика 2012; 2:18-29.
  20. World Health Organization. Global Health Observatory Data Repository [online database]. 2013 (http://apps.who.int/gho/data/view.main, accessed 21 May 2013).
  21. Wijnhoven Т, Raaij J, Breda J. WHO European Childhood Obesity Surveillance Initiative 2008: 84-85.
  22. Йотова В, Общо и абдоминално затлъстяване – пренатални и постнатални влияния. Значение за повишения рисков профил от детска възраст, Автореферат Варна 2012.
  23. Латева М, Адипонектин и някои други маркери на метаболитен риск и тяхната връзка с абдоминалното затлъстяване при деца в предучилищна възраст, Автореферат Варна 2015.
  24. Константинова М, Тенденции в разпространението на поднормено, наднормено тегло и затлъстяване сред детското население в България през последните 40 години, Автореферат София 2015.
  25. Петрова Ч, Количество и разпределение на мастната маса при затлъстяване в детска възраст и значението им за по-късните му усложнения, Дисертационен труд 2001.
  26. Петрова С, Иванова Л, Байкова Д. Национално проучване на хранителния прием и хранителния статус на учениците в България. (http://ncphp.government.bg/files/National%20Survey_Schoolchildren_Report++-(1).pdf).
  27. Heidenreich P, Trogdon J, Khavjou O. Forecasting the future of cardiovascular disease in the United States: a policy statement from the American Heart AssociationCirculation. Epub 2011 Mar 1;123(8):933-44.
  28. Sanchez-Romero L, Scholes S, Head J, Mindell J. Analysis of population-based health forecasting mathematical simulation models for obesity: results. Epidemiol Community Health 2015; 69.
  29. Finkelstein E, Khavjou O, Thompson H. Obesity and severe obesity forecasts through 2030. Am J Prev Med. 2012 Jun;42(6):563-70.

 

 

 

Сподели