César Rincón, flickr (CC BY 2.0)
Храненето на недоносени бебета предимно с кърма по време на първия месец от живота, се явява като стимул за по-здрав растеж на мозъка, в сравнение с бебета, на които се дава по-малко или никаква кърма.
Изучавайки преждевременно родени бебета в Неонатологичното интензивно отделение на детската болница „Сейнт Луис“, учените открили, че преждевременно родените бебета, чиято дневна диета била от поне 50% кърма, имали повече мозъчна тъкан и повече зони с мозъчна кора до датата, в която е трябвало да се родят, в сравнение с преждевременно родени, които консумирали значително по-малко кърма.
Специално предложение:
Учените представиха откритията си на годишната среща на Pediatric Academic Societies в Балтимор.
„Мозъците на преждевременно родените бебетата обикновено не са напълно развити“ – казва старши изследователят Синтия Роджърс, доктор по медицина, професор по детска психиатрия, практикуващ в Детска болница „Сейнт Луис“. „Но кърмата е доказан помощник в други сфери на развитието, затова проверихме какъв ефект ще има върху мозъка. Чрез изследвания с ядрено-магнитен резонанс, открихме, че бебета, които са хранени с кърма, имат по-голям обем на мозъка. Това е важно, защото няколко други изследвания са показали връзката между обема на мозъка и когнитивното развитие“.
Изследването включва 77 преждевременно родени бебета. Изследователите се интересували колко кърма са получили тези бебета, докато са били в интензивното отделение на болницата. След това те направили анализ на новородените около времето, в което е трябвало да се родят, ако не са се били родили преждевременно. Всички бебета били родени средно около 14 седмици по-рано, отколкото е трябвало. Тъй като все още се развиват, преждевременно родените имат по-малки мозъци, отколкото родените навреме.
Maessive, flickr (CC BY-ND 2.0)
При оценката на ефекта, който кърмата има върху мозъците на бебетата, изследователите не разграничавали кърмата от собствените майки на бебетата от тази, дарена от други жени. Вместо това те се фокусирали върху влиянието на кърмата въобще.
„С покачването на количеството кърма, се повишаваше и шансът на бебетата да имат по-голяма площ на мозъчната кора“ – казва главният автор Ерин Рейнолдс. „Кората е частта от мозъка, която се свързва с познавателната способност, затова предполагаме, че наблюдаваният ефект върху нея ще помогне за подобряването на познавателната способност при растежа и развитието на бебетата.”
Преждевременното раждане е водеща причина за неврологични проблеми при децата и се свързва с психиатричните заболявания по-късно в ранните периоди на развитие. Роджърс и екипът ѝ планират да наблюдават бебетата от изследването през първите няколко години от живота им, за да видят как растат, като се фокусират върху двигателното, когнитивното и социалното им развитие. Изследователите вярват, че с порастването на бебетата ще могат да определят ефектите от ранното хранене с кърма върху последващото развитие.
„Искаме да проверим дали тази разлика в размера на мозъка има ефект върху някои от тези важни точки в развитието“ – казва Роджърс. „Неонатологистите вече вярват, че кърмата е най-добрата храна за преждевременно родените бебета. Ние искахме да видим дали е възможно да се открие влиянието на кърмата върху мозъка при ранното развитие и дали ползите се появяват бързо или се развиват във времето.“
Роджърс казва, че са необходими допълнителни изследвания, за да се определи точно колко кърмата влияе на мозъка и какво има в кърмата, което изглежда благоприятства развитието на мозъка. Тя обяснява, че заради това, че всички бебета в изследването са родени преждевременно, не е ясно дали кърмата има същите ползи за родените навреме бебета.
Превод: Никол Николова
Източник: Science Bulletin
