Credit: Suzanne Schroeter, flickr
Когато си представяте едно разбито сърце, вероятно пред очите ви изниква сцена от романтичен филм или нарисувано сърце, натрошено на парчета, като крехка порцеланова фигурка. Всъщност, така нареченият „синдром на разбитото сърце” има своето запазено място в поп-културата и филмовото изкуство. Когато преживеем емоционален катаклизъм, наистина чувстваме, че сърцето ни е разбито, но възможно ли е да умрем от това?
Отговорът никога няма да бъде лесен, затова нека първо започнем с малко научни факти. През последните двадесет години, атриалната фибрилация (или предсърдно мъждене) – вид неправилен сърдечен ритъм – се е превърнала в един от най-важните проблеми на общественото здраве и значително е повишила разходите за здравеопазване в западните страни.
Специално предложение:
Рискът от инфаркт при хората, които страдат от това състояние, е пет пъти по-висок, а вероятността да настъпи смърт при тях е повишена два пъти. Изчислено е, че до 2030 броят на тези хора ще бъде между 14 и 17 милиона души, като всяка година ще бъдат диагностицирани нови 120 000–215 000 души.
Точната причина за възникване на атриалната фибрилация (АФ) все още не е изяснена и е възможно да включва множество компоненти, като генетични фактори и фактори на околната среда. АФ е прогресиращо състояние, като аритмията започва внезапно, преминава в персистираща форма и накрая се превръща в постоянна атриална фибрилация. Развитието на всеки етап и преминаването от един в друг, може да отнеме години, но много важен елемент за прогресията са т. нар. „спусъци”, които могат да бъдат всичко – от болест и умора, през алкохол и кофеин до емоционален стрес.
Тежка загуба и разбито сърце
Но какво общо има това с разбитото сърце? Е, оказва се, че двете са свързани. В статия, публикувана наскоро в онлайн списанието Open Heart, датски изследователски екип от Университета на Орхус, се съобщава, че смъртта на партньора е свързана с повишен риск от развиване на АФ до една година след загубата.
Това ретроспективно проучване включва болничните записи на 88 612 души от Дания (19,72% от тях били загубили партньора си) и идентифицирали тези, които били диагностицирани с АФ за първи път между 1995 и 2014. За сравнение, екипът съставил контролна група от случайни хора (които не страдат от АФ), състояща се от 886 120 души (19,07% от които били загубили партньора си), като полът и възрастта им отговаряли на тези от изследваната група с АФ. Други фактори, които били контролирани, включвали гражданско състояние и ниво на образование, както и дали субектите страдали от сърдечно-съдови заболявания, диабет и дали взимат лекарства за сърдечно-съдово заболяване.
Изследването разкрило, че хората, чиито партньори или съпрузи са починали, имат повишен риск от развиване на АФ в рамките на 30 дни след загубата – риск, който е с 41% по-висок от обичайното.
Credit: R. Halfpaap, flickr
Рискът бил най-висок от 8 до14 дни след загубата (с 90% по-висок от нормалното) и в рамките на година постепенно намалявал до ниво, което е близко до обичайното за хора, които не са преживели подобна загуба. Рискът бил по-висок сред хората на възраст под 60 години и при неочаквана смърт. Когато смъртта се дължала на заболяване, не се наблюдавал повишен риск от АФ при партньорите на починалите.
Силните страни на проучването са големият брой изследвани и дизайнът, базиран на населението, но това е наблюдателно проучване и изследователите не могат да докажат причината или следствието. Други фактори, които допринасят за състоянието, като начин на живот или фамилна обремененост с АФ, може да повлияват резултатите.
Това, което би осигурило по-цялостен поглед по време на проучването, са кръвни биомаркери (показващи увреда на сърцето) или хормони на стреса (като адреналин), които да бъдат проследени при прием в болница, както и да се установи дали е имало други по-сериозни проблеми със сърцето, като сърдечна недостатъчност, която можеше да се отчете чрез ехокардиография.
Произходът на разбитото сърце
Научните данни, събирани през последните 25 години, изглежда подкрепят разбирането, че разбитото сърце може да предизвика последващи проблеми с този орган. „Синдромът на разбитото сърце”, известен още като стрес-индуцирана кардиомиопатия или Такоцубо кардиомиопатия, е описан за първи път през 1990 в Япония и едва наскоро се разпознава като истинско медицинско състояние в цял свят.
Тук трябва да се отбележи, че без ехокардиография, кръвни маркери и други доказателства, не можем със сигурност да кажем дали изследваните лица от датското проучване са страдали от синдрома на разбитото сърце или не. Независимо от това, стрес-индуцираната кардиомиопатия започва внезапно и неочаквано (дори при здрави индивиди), подобно на състоянието, описано от проучването. Симптомите включват болки в гърдите, често съпроводени от задух и аномална електрокардиограма, която прилича на инфаркт, но се отличава с липса на блокирани сърдечни кръвоносни съдове.
В действителност, Такоцубо кардиомиопатията е отговорна за около 2-5% от инфарктите, като по-засегнати са жените над 50-годишна възраст. Съществува международен регистър на заболяването.
Интересно е, че стрес-индуцираната кардиомиопатия обикновено се отключва от емоционално или физически стресиращо събитие, като загуба на партньор, тежка операция или преживяване на някакво бедствие, като земетресение, например. Точните механизми, които водят до развитие на състоянието, не са известни, но според някои данни от голямо значение е освобождаването на големи количества стресови хормони, като адреналина, които действат като пусков механизъм и предизвикват отслабване на сърдечния мускул.
Всъщност, силната емоция не е задължително да бъде отрицателна – „синдромът на щастливото сърце” се предизвиква от щастливи събития, като раждането на внуче или рожден ден, които отговарят за 1,1% от случаите на синдрома на разбитото сърце.
Дългосрочните последствия от Такоцубо кардиомиопатията са неясни, но изглеждат временни и обратими. Въпреки всичко е сигурно, че сърцата ни могат да бъдат разбити – а за някои това може да се окаже наистина много опасно.
