Автор: Д-р Христо Ватев, д.м.н
Credit: geralt, pixabay
Всичко, което знам за множествената склероза е от моя личен опит и затова ще започна от това:
Миналата година един мой роднина претърпя мозъчен инсулт. Той е възрастен човек, живее далеч от мен и проследих малко историята на неговото заболяване. За щастие живее в един много цивилизован град, където медицинското обслужване наистина функционира. Веднага е бил приет в болница, лекуван и след няколко дни лекарите са направили прогноза за изхода на заболяването. Казали са, че пациентът е вън от опасност, обаче остава с хемипареза /пареза на половината тяло/. Моят роднина не е можел да движи горния ляв крайник и да върви. Бил е преместен от спешното в неврологичното отделение. В това отделение невролозите са продължили лечението и са били направени всички необходими изследвания.
Специално предложение:
Оттогава са минали няколко месеца на ефикастна терапия и наблюдение. В настоящия момент този господин използва перфектно своята лява ръка и макар доста трудно, но започва отново да ходи.
Всичко това се е случило в Канада, но се случва ежедневно и тук в Италия. Медиците го разглеждат като „обичаен положителен изход от лечението”, на което пациентът е бил подложен.
Поисках повече информация от канадските лекари, за да разбера подробности и тъй като при тях е практика, ми дадоха цялата информация, засягаща случая. Пациентът се подобрява, тъй като мозъчната дейност, съответваща на движението, се променя благодарение на терапията, следователно положителният изход от лечението на пациента е успех на неговата мозъчна тъкан, която е успяла да се организира отново и успешно.
Питате се с право „ Как лекарите научават за всичко това?”
Чрез така наречения ФУНКЦИОНАЛЕН ЯДРЕНО-МАГНИТЕН РЕЗОНАНС!
Преди 100 години, физиологът от Оксфорд Чарлз Шерингтън открива, че кръвния поток се увеличава, когато мозъкът извършва определена дейност. Промени в сигнала показват, че дори и малкo изменение на притока на кислород позволява да се визуализира активирането на мозъка.
Промените, които се проявяват, са в съответствие с възстановяването на болните. При пациент, който се е възстановил добре, мозъчната дейност, отговаряща на болната ръка, се увеличава след проведено лечение. Функционалният ядрено-магнитен резонанс (fNMR) е в състояние да локализира появата на нови зони на мозъчна дейност, работещи за да компенсират загубата, появила се в следствие на поражението. В англосаксонските страни наричат това явление Adaptive Reorganisation of the Brain.
За съжаление има и пациенти, при които не се наблюдава подобрение. При направения им fNMR не се забелязва увеличение на мозъчната дейност след терапията. Какво правят лекарите в последствие? Променят терапията, като се опитват да намерят правилната такава, с цел да подтикнат или да стимулират реорганизирането на мозъчната тъкан, защото това е нещото, което води до оздравяването на пациента.
Функционалният ядрено-магнитен резонанс е в състояние дори с точност да покаже как се извършва функционалното възстановяване.
Научих и един друг термин, който използват в Канада „Preclinical characterisation of disease”. Учените смятат, че функционалните промени в мозъка на пациенти, поразени от множествена склероза, предхождат появата на дефицит, така че адаптиращата се пластичност /гъвкавост/ на мозъка води до забавяне на клиничното проявление на болестта. И аз съм в състояние да ви го демонстрирам.
Тук не става дума за едно предположение, а за доказателства, които учените са могли да съберат благодарение на технологиите и после да запознаят цялата научна общност с тях.
Реорганизирането на мозъчната кора при пациенти болни от множествена склероза е доказана реалност!
”От много години учените са си дали сметка, че понякога невроните взаимодействат помежду си, в действителност различни части на мозъка периодично координират своята дейност.” (цитат от изследване, публикувано в списанието „Proceedings of the Nation Academy of Sciences”, Vanderbilt University Nashville, Tennessee)
Мозъчната функция изисква координирана комуникация между мозъчните клетки. Мозъкът и нервните клетки (невроните) комуникират посредством съвсем малки пространства между клетките, наречени синапси.
Предаването на електрически импулс от един неврон на друг изисква „невротрансмитер”. Когато електрическият сигнал пристигне при синаптичната връзка, невронът освобождава невротрансмитера в синапса. Невронът от другата страна на синапса притежава рецептори за невротрансмитера; тези рецептори се свързват с невротрансмитера, предизвиквайки серия от химични реакции, които изпращат нов електрически сигнал по мембраната на получаващия неврон. Невротрансмитерите работят заедно като оркестър, за да предават информацията през целия мозък и нервна система.
Трансмитерите могат да възбудят или да потиснат клетката, като насърчават или възпрепятстват предаването на сигнал на следващата клетка.
Някои невротрансмитери действат по по-сложни начини за оказване на въздействие върху активността, например като правят клетките по-чувствителни на други сигнали, директно възбуждайки или потискайки клетката.
„Извършват се процеси на интеграция между различните области на мозъка и се създават нови вериги на интеграция между сетивата, усещанията и познанието. Все пак днес изследването на начините за стимулиране на процеса на неврогенезата, тоест раждането на нови неврони от стволови клетки до възстановяването на изгубените мозъчни функции, е област, отворена за изследване и изучаване, чиято цел е да разбере как може да бъде ускорено подновяването на невроните и следователно да бъдат развити заместващите терапии, както за дегеративните болести, така и при увреждане на централната нервна система. Тази област е останала изцяло неизследвана, поради една произволна и ограничаваща догма.” (Paolo Manzelli Director of LRE/EGO-Crea Net- University of Florence, manzelli@invisibilmente.it)
За мен е очевидно, ясно и несъмнено, че:
- Засегнатите пациенти от мозъчен инсулт се подобряват (показват функционално възстановяване), защото техният мозък е в състояние да реорганизира отделни зони от мозъчната тъкан (често, намиращи се около увредената тъкан), които възстановяват дейността на увредената тъкан.
- По-голямата част от пациентите, поразени от множествена склероза, показват слабо подобрение, на което не отговаря положителната трансформация на увреждането, която се наблюдава при Функционалния ядрено-магнитен резонанс. И в този случай обяснението е в невромозъчната пластичност /гъвкавост/. Освен това, функционалните промени на мозъка при множествената склероза предхождат появата на дефицит – пластичната адаптивност на мозъка има за краен резултат забавяне на клиниката на болестта.
- Аксоните на увредените неврони, подходящо стимулирани с цел нарастване, за да реабилитират увредената функция, могат да се възстановят в задоволителна степен (разбира се, широко варираща).
- Основателно и логично е, че целта на лечението би трябвало (и в действителност при пациенти страдащи от мозъчни инсулти е) да стимулира (или да подтиква) способността на нервната система да се променя и по този начин да помага на мозъка в това.
- Изучаването на стимулацията на реорганизационните способности, насочени към възстановяване на загубените мозъчни функции, днес е област на изследване, чиято цел е стимулирането на терапии в случаите на увреждане на централната нервна система…
За контакти:
