Credit: Anelka, pixabay
Учените са открили доказателство, че вегетарианска диета е довела до генетична мутация, която може да повиши риска от сърдечни заболявания и рак на дебелото черво.
Специално предложение:
В проучване, публикувано в списанието Molecular Biology and Evolution, изследователите сравнили предимно вегетарианското население на Пуне, Индия с традиционно месоядното американско население (предимно от Канзас). Учените установили по-голяма честота на мутация, обозначена като „rs66698963” сред индийците.
Тази мутация помага на хората да трансформират растителните мастни киселини във важни хранителни вещества, включително омега-6 арахидоновата киселина. Тя е важна за растежа на мускулите и здравето на нервната система при човека и обикновено се съдържа в яйцата, месото и млечните продукти.
Но арахидоновата киселина притежава свойства, които повишават възпалението и образуването на съсиреци. Днес, тази мутация може да предизвика проблеми, защото омега-6 се открива във все по-голям брой храни и масла. Следователно, хората, носещи мутацията, задържат по-голямо количество арахидонова киселина в кръвта и тъканите си.
Публикуваме интервюто на ResearchGate с водещия автор Tom Brenna от Cornell University за проучването му и за последствията за традиционно вегетарианските общества.
ResearchGate: Какви са резултатите от проучването Ви?
Tom Brenna: През 2012 открихме генетичен вариант, наречен „rs66698963” в частта от човешкия геном, която е отговорна за способността на конкретен човек да преобразува растителните полиненаситени мастни киселини (PUFA) в много по-важните във функционално отношение дълговерижни PUFA (LCPUFA), като омега-6 арахидоновата киселина, която е тясно свързана с животните. В клетъчна култура, показахме, че rs66698963 изглежда е важна за синтезата на арахидоновата киселина, която е известна с възпалителното си действие и в големи количества води до образуване на съсиреци.
В настоящото проучване, ние показваме, че rs66698963 контролира основните нива на омега-6 арахидоновата киселина при човека. Освен това, този генотип е характерен за вегетарианските общества, които произвеждат по-голямо количество арахидонова киселина, в сравнение с обществата, които се хранят с месо и риба и произвеждат по-малко количество от нея.
RG: Можете ли да ни обясните какъв е дизайнът на изследването Ви? Откъде взехте данните?
Brenna: Първо погледнахме генотиповете и мастно-киселинните профили на около 200 човека и открихме връзката между генотипа и арахидоновата киселина, използвайки данни от нашия съавтор професор Susan Carlson от Университета на Канзас. След това използвахме публично достъпната база данни 1000 Genomes, за да проверим честотата на генотипа в различни части от света. Използвайки набор от изчисления, открихме силно доказателство, че генотипът е еволюционно адаптивен при специфични популации, които имат много различни традиционни диети. Арахидоновата киселина се открива в следови количества в растителните храни, но я има предимно в животинските, особено в месото и рибата. Този добре известен факт ни доведе до сега поддържаната хипотеза, че този генетичен вариант може да бъде ключов функционален вариант.
Карта на света, показваща честотата на адаптивния алел при вегетарианска диета. Credit: J. Thomas Brenna, Cornell University.
RG: Каква е връзката на мутацията със сърдечните заболявания и рака на дебелото черво?
Brenna: Както сърдечните заболявания, така и ракът са разпознаваеми по хронично ниското ниво на възпаление. Омега-6 арахидоновата киселина подпомага и повишава нивото на възпаление и така може да бъде допринасящ фактор за развитието на сърдечни заболявания, както и за ускоряване на развитието на ракови клетки и тумори.
RG: За колко поколения се е формирала тази мутация?
Brenna: Мутацията е възниквала един и два пъти, вероятно преди милиони години, не знаем кога, а след това подборът, основан на диетата, е надделял. Това направило индивидите, носещи генетичния вариант, повече или по-малко приспособими – в зависимост от това дали диетата им е била вегетарианска или е включвала месо и риба.
RG: Какво значение има Вашето проучване за вегетарианците в развиващите се и развитите страни?
Brenna: Хората с един от генотиповете, който наричаме генотип I/I, имат по-високи нива на омега-6 арахидонова киселина, вероятно заради повишената ѝ синтеза от растителни мастни киселини. Този генотип се среща по-често при традиционно вегетарианските общества.
Структурна формула на арахидоновата киселина.
Растителната омега-6 линолова киселина – от която се получава арахидоновата – обикновено е в малко количество при традиционната диета, която всключва месо и риба, както и в плодовите масла, като зехтина и маслото от авокадо или в млечната мазнина. Но се намира в десет или повече пъти по-голямо количество в индустриално произведените масла, като слънчогледово, шафран, царевично, соево и фъстъчено. Увеличаващата се достъпност на богати на омега-6 масла в развиващия се свят, ще бъде най-опасна за традиционните вегетарианци, тъй като техният генотип ще поддържа високи нива на омега-6 арахидонова кселина в кръвта и тъканите им.
Омега-6 арахидоновата киселина също потиска омега-3 докозахексаеновата киселина, която е необходима за развитието на мозъка по време на бременност и през първите 20 години от живота. Това са сериозни проблеми, тъй като съдържанието на мазнини в диетата на хората, които не страдат от недохранване, варира от 15% до 45% от калориите и голяма част от тях идват от олио за готвене и салати.
В САЩ ситуацията е различна. В момента индустриалното производство се променя – преминава от слънчогледово, шафран, царевично, соево и от фъстъчено масло, към богати на олеин варианти, които имат сходно съдържание на омега-6 линолова киселина, като зехтина, авокадото и млечната мазнина. Така, ефектите се очаква да бъдат по-слабо изявени. Според мен е от изключително голямо значение да въведем тези масла, богати на олеинова киселина, в традиционните вегетариански общества.
RG: Ще продължите ли да изучавате ефектите от тази мутация?
Brenna: Много се надяваме да намерим подкрепа за провеждане на изследвания в Африка върху развитието на мозъка и употребата на тези индустриално произведени масла, и съответните генотипове. Искаме откритията ни да се вложат в подобряване на здравеопазването и храненето, сред уязвимите деца в централна и източна Африка. Тези проучвания ще имат голямо значение за развитието на децата и здравето на мозъка в развитите страни.
