Изследователи съобщават, че натрупването на стресови събития в детството води до по-къси теломери в зряла възраст.
Специално предложение:
Множество стресови събития по време на детството могат да имат по-голямо въздействие върху дължината на теломерите в зряла възраст, в сравнение със стресови събития, изпитани по време на зрелостта. Според изследване, публикувано на 3 октомври 2016 г. в PNAS, докато натрупването на стрес през живота увеличава шанса за по-къси теломери след време, негативният опит по време на детството изглежда има най-голямо влияние върху тези хромозомни капачки. Всяко следващо неприятно събитие през детските години увеличава с 11% шансовете за по-къси теломери – маркер за стареенето на клетката – след 50-годишна възраст, съобщават авторите.
Откритията „дават нов поглед върху въпроса какъв тип стресори могат потенциално да се отразяват най-зле на биологичните маркери на стареене“ – пише в имейл до The Scientist Джудит Керъл, която изучава връзките между поведението и здравето в Института за невронаука и човешко поведение (Semel Institute for Neuroscience and Human Behavior) към Калифорнийския университет в Лос Анджелис. „Откритията съвпадат с други доклади, които предполагат, че животът в ранна възраст е особено уязвим период, през време на който тялото бързо расте и се адаптира към заобикалящата го среда.“
„Важното и новото при това изследване е, че авторите са имали възможност да проучват кумулативния ефект от различни видове стресови събития през цялата продължителност на живота на участниците“ – пише в имейл Айрис Ховата от Хелзинкския университет, Финландия. „Това е много важно , защото е по-вероятно хроничният стрес да води до ускорено биологично стареене, отколкото отделни стресови събития.“
Ели Пютерман, асистент по кинезиология в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, Канада, и колегите ѝ анализират дължината на теломерите на клетките в проби от слюнката на 4 598 души на възраст 50 или повече години, които участват в Изследване за здравето и пенсионирането на Мичиганския университет. Средната възраст на участниците е 69 години. Хората попълват серия от въпросници за 17 потенциално оказващи влияние несполуки в детството и зрялата възраст, като ги категоризират като финансови или социални травматични събития. Детските несполуки включват проблеми с полицията преди навършване на 18 години, повтаряне на клас в училище, употреба на наркотици или алкохол от страна на родител и физическо насилие. Неприятните събития в зряла възраст, включени в изследването, са смърт на близък член на семейството, физическо нападение, стрелба с огнестрелно оръжие в битка и съкращение от работното място.
Забележителното според Ховата е, че това е национално представителна група, която отразява цялото население на САЩ, а не отделни изложени на стрес личности или пък такива, диагностицирани с болест или разстройство.
Кумулативният ефект от стреса по време на живота изглежда увеличава възможността за по-къси теломери в по-зряла възраст до 6 %, но тези ефекти са на първо място провокирани от стресови събития в детството, съобщават изследователите. Увеличаването на коефициентите показва, че това, което повлиява дължината на теломерите, е отвъд здравните и демографски фактори, включително възраст на лицето, раса, индекс на телесната маса, тютюнопушене и здравни проблеми.
Учените показват, че в детството само социални и/или травматични, но не и финансови, инциденти увеличават шанса за къси теломери след 50-годишна възраст. При всеки човек след петдесет години с по-къси от средната дължина теломери изглежда, че причината е комбинирано влияние на стресови събития, възникнали по време на детството.
Керъл отбелязва, че авторите не изследват всеки възможен вид стрес, който може да е вреден. „Може да има някои стресови събития или изживявания, които не са измерени в това проучване, но които да имат също такова значение за стареенето на клетките.“
Според Ховата резултатите пораждат някои въпроси. „Доколкото дължината на теломерите е смятана за биомаркер на биологичното стареене“, пише тя, „това изследване не показва ефекта от стреса върху здравето или продължителността на живота на хората с по-къси теломери и дали при тях се наблюдава повишена смъртност и заболеваемост според други предходни проучвания. Би било чудесно да се проучи дали, в тази връзка, кумулативният стрес, късата дължина на теломерите и заболеваемостта/смъртността са свързани.“
„Има доказателства, че лекото излагане на стрес може да подобри издръжливостта и че излагането на стрес трябва да бъде оптимизирано, а не сведено до минимум“ – пише в имейл Пат Монагън от Глазгоуския университет в Обединеното кралство.
„Тежестта, хроничността и продължителността на стресовите събития вероятно са важни“, казва Пютерман за The Scientist. Той и колегите му сега са заинтересувани дали интервенции като диета и упражнения могат да забавят или дори да обърнат процеса по скъсяване на теломерите и кои са факторите, които могат да усложнят или облекчат други молекулярни ефекти от стресовите събития, настъпили през ранната част от живота.
E. Puterman et al., “Lifespan adversity and later adulthood telomere length in the nationally representative US Health and Retirement Study,” PNAS, doi:10.1073/pnas.1525602113, 2016.
Превод: Йоанна Николова
