Д-р Stuart Spechler и д-р Rhonda Souza
Според изследователи от Медицинския център на Югозападния Тексаски университет и Военномедицинския център в Далас “киселинността” в “киселинния рефлукс” може би не е директна причина за вредата върху хранопровода, както се смяташе преди.
Повече от 80 години се смяташе, че стомашната киселина, връщана към хранопровода, уврежда лигавицата на хранопровода като причинява химически изгаряния, но проведеното изследване предполага, че увреждането при пациентите с гастроезофагеален рефлукс всъщност се случва като възпалителна реакция, причинена от секрецията на протеини, наречени цитокини.
Специално предложение:
“Въпреки радикалната промяна на концепцията за това как киселинният рефлукс уврежда хранопровода при пациенти, страдащи от него, това няма да промени подхода към лечението с киселинно-супресивни лекарства в близко бъдеще, но може да има значителни приложения в дългосрочен план” – казва авторът д-р Стюарт Спехлер, професор по вътрешна медицина в Югозападния Тексаски университет и Началник на Департамента по гастроентерология на Военномедицинския център в Далас.
“Някой ден може би ще лекуваме рефлукса с медикаменти, които са насочени към цитокините или клетки, участващи в процеса на възпаление, които са истинската причина за вредата върху хранопровода” – казва съавторът д-р Ронда Сюза, професор по вътрешна медицина в Югозападния Тексаски университет и част от персонала на Департамента по гастроентерология на Военномедицинския център в Далас.
Д-р Спехлер и д-р Сюза ръководят заедно Департамента по езофагеални болести във Военномедицинския център в Далас, който провежда изследването. Трудът е публикуван в списанието на Американската медицинска асоциация.
Изследването е изградено върху предишни опити с мишки, които показват, че изминават няколко седмици от момента, в който стомашната киселина постъпва в хранопровода, до настъпването на проблема.
“Химическо изгаряне би се развило веднага, както ако разлееш сярна киселина върху ръката си” – казва д-р Спехлер, който ръководи фонда Berta M. & Cecil O. Patterson за гастроентерология.
В настоящото изследване, учените наблюдават пациенти от системата VA North Texas Health Care на Военномедицинския център в Далас, които имат рефлукс-езофагит, успешно лекуван от медикаменти, наречени инхибитори на протонната помпа (ИПП). Изследователите смятат, че ако лечението с ИПП бъде прекъснато, заболяването може да възникне отново, което осигурява възможност за наблюдение на ранните изменения, причинени от болестта. При 11 от 12 пациенти с рефлукс-езофагит, който причинява поражения върху лигавицата на хранопровода, измененията в хранопровода възникват отново след като лечението с ИПП е преустановено. Важното е, че измененията, които се появяват отново, не са съвместими с химично изгаряне. По-скоро откритията подкрепят новата теория, че навлизането на стомашна киселина стимулира хранопровода да произвежда малки протеини, наречени цитокини, които създават в последствие възпалителен процес.
“Това изследване разклаща някои от утвърдените представи за това как гастроезофагеалният рефлукс уврежда лигавицата на хранопровода при пациенти, страдащи от заболяването” – твърди Д-р Кери Дънбар, доцент по Вътрешна медицина и част от персонала на Департамента по гастроентерология на Военномедицинския център в Далас.
Гастроезофагеалният рефлукс е изключително често срещано разстройство на хранопровода, което засяга 20% от възрастните американци. В някои случаи, то може да доведе до кървене на язви и може да се свързва с опасното усложнение, наречено Хранопровод на Барет, което от своя страна може да доведе до рак на хранопровода.
“Смятаме, че е важно лекарите да имат правилно разбиране за основните механизми на болестите, които лекуваме, особено по отношение на толкова често срещани заболявания като рефлукса” – казва д-р Спехлер. “Освен това, изследването ни отваря врати към нови методи на лечение на болестта.”
Други изследователи от Югозападния Тексаски университет, които участват в изследването, са д-р Шаофанг Хюо, доцент по Вътрешна медицина; д-р Тай Фем, доцент по Хирургия и част от екипа на Военномедицинския център в Далас; и д-р Робърт Гента, клиничен професор по Патология и Вътрешна медицина.
Това изследване е подкрепено от Програмата за биомедицински и лабораторни изследвания на Министерство по въпросите на ветераните на САЩ, Националните институти по здравеопазване на САЩ и Наградата за клинични изследвания на хранопровода на Американската гастроентерологична асоциация – June and Donald O. Castell.
Превод: Йоанна Николова
