При кавга, бой или пък сбиване в бар, тестостеронът често е намесен. Известен с това, че зарежда с агресия, този мъжки хормон е основният заподозрян, и то с основание, за човешката склонност към антагонизъм. Според ново изследване в списание Psychoneuroendocrinology, тестостеронът намалява връзките в областите на мозъка, които отговарят за чувството на емпатия или съпричастност към другите и за участието на това чувство при взимане на решения.
Специално предложение:
Учените от Утрехтския университет се стремят да изградят изследването върху предишни проучвания, при които е открито, че жените превъзхождат мъжете в задачи за измерване на емпатичните възможности. По време на тези изследвания, участниците са подложени на тестове от типа „познаване на човека според очите“ (Reading the Mind in Eyes Tests), при които участникът вижда снимка на очи и по нея трябва да отгатне емоциите и подбудите на човека от снимката.
Подозирайки, че тестостеронът може да е отговорен за по–лошото представяне на мъжете при този тест, изследователите започват нови експерименти, за да измерят до каква степен хормонът влияе на успеваемостта, докато едновременно следят какви ефекти има върху мозъка.
Авторите на изследването набират група от 16 жени доброволки и използват функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI), за да измерят мозъчната активност на жените по време на изпълнението на споменатите тестове. Тогава изследователите откриват, че област на мозъка, наречена долна предна гънка (ДПГ), специфично се активира, когато от жените се изисква да разпознаят емоция по снимка, като това предполага участието на тази мозъчна област с емпатията.
След това половината от участничките са приели голяма доза тестостерон, с цел временно да се повишат нивата на хормона в кръвта, докато другата половина получават плацебо.
При повторението на тестовете за разпознаване на емоция, групата, приела тестостерон, се нуждае от повече време, за да идентифицира емоциите, изразени на снимките, от групата, третирана с плацебо, което показва, че хормонът наистина влошава способността за съчувствие.
Резултатите от функционалния ЯМР през този втори етап от тестовете показват, че връзката между долната предна гънка и две други ключови области – преден сингуларен кортекс (ПСК) и допълнителна моторна област (ДМО) – е значително намалена след прилагането на тестостерон. Предният сингуларен кортекс е известен с това, че играе важна роля при включването на емоционално афективни състояния в процесите на цялостен съзнателен контрол, докато допълнителната моторна област е свързана с инициирането на доброволни действия.
Въз основа на тези открития, авторите на изследването предполагат, че чрез нарушаване на връзката ДПГ – ПКС – ДМО, тестостеронът намалява способността на човек да включва чувствата и мотивите на другите при съзнателно взимане на решение и при предприемане на действия. Въпреки това, докато не измерят поведенческите резултати от този ефект, на този етап те могат само да предполагат какво е реалното въздействие, което тази намалена възможност за съчувствие има върху поведението на човека.
В заключение, изследователите смятат, че разработването на нови начини за регулация на ефектите от тестостерона, може да осигури ефективно лечение на някои свързани с аутизма симптоми, чрез ребалансиране на невралната мрежа, която, казват те, „е ключова за интеграцията на сензорната информация, избора и подготовката за действие“.
Превод: Йоанна Николова
