Credit: shutterstock
Автор: RAFI LETZTER, BUSINESS INSIDER
В пощенската ми кутия тази седмица пристигна статия с учудващо заглавие: скоро стволови клетки, взети от бузите на човек или от кожата, могат да бъдат култивирани да създадат зародишни клетки (сперма или яйцеклетки), а оттам да създадат и човешко същество.
Специално предложение:
Процесът, познат като ин витро гаметогенеза (IVG), никога не е бил извършван с клетки от хора. И, всъщност, изследванията с хора и примати са с ограничен успех.
Но има истински, живи мишки (както и много миши ембриони, на които не е било позволено да се развият), създадени чрез този процес. Всичко посочва, че скоро ще последват и хората.
В доклад, публикуван наскоро в списанието Science Translational Medicine, трима учени привеждат доводи, че сега е времето да се обмислят сериозните културни и етични въпроси около тази технология.
Eli Adashi, професор по медицина от Университета Браун и автор на доклада, казва, че медицинските ползи от технологията са ясни.
„Представете си младо момиче, което се разболява от рак и е подложено на химиотерапия и радиация, за да се възстанови“, казва той.
„Сега тя е жена, която иска да има дете, но е безплодна заради терапията. Такъв човек би искал днес донорна яйцеклетка, което не е никак малко, защото произвеждането или получаването на яйцеклетка от жена не е толкова просто, колкото получаването на сперма от мъже.“
Чрез IVG няма да има нужда от сложни и скъпи процедури за получаването на яйцеклетка от трети човек. Вместо това, чрез тъкан от бузата и малко време, за да се обработи в лаборатория, ще можем да произведем толкова яйцеклетки, от колкото жената има нужда.
По същия начин мъже с генетично безплодие могат да бъдат подпомогнати от терапиите, които променят гените в спермата им, за да я направят фертилна. Но често е трудно да се събере достатъчно сперма от тези мъже, за да проработят евентуалните терапии.
IVG ще позволи на докторите да създадат почти неограничено количество.
И накрая, IVG може да направи съществуващото ин витро оплождане (IVF) много по-евтино. Няма нужда двойката да минава през сложен и труден за изпълняване процес. Няколко минути работа с тъкан от бузата ще свършат работа.
Но, и това е голямото „но“, което накарало Adashi и колегите му да напишат този доклад, има сериозна причина за притеснение относно етиката и, откровено казано, политиката на IVG.
Първо, всяка нова технология, която участва в създаването на нови човешки създания, ще трябва да премине през строги тестове за безопасност. Първоначално при нечовешки примати, а след това и при хора.
Регулаторите ще се уверят, че всяко дете, родено чрез този процес, е изследвано внимателно за неблагоприятни ефекти за здравето и други проблеми.
Но ако IVG премине тази трудност, все пак ще се срещне с култура със сериозна чувствителност към ембрионите и ранните етапи от живота.
„Ако имате неизчерпаем запас от яйцеклетки и сперма, очевидно е, че ще бъдат произведени няколко или много на брой ембриони“, казва Adashi.
Ако са създадени големи групи от ембриони, дали за създаване на деца или за проучване, е възможно повечето да бъдат унищожени, умишлено или не. А има хора, които дълбоко вярват, че унищожаването на ембрион е убийство.
Това по същество не е нов проблем. Етичните въпроси около стволовите клетки и човешките ембриони влияят на медицината от години, дори стигайки до нивото на национална политика.
Но IVG представя нова червена точка за дебата, с реалната възможност за конфликт между активистите, които възприемат ембрионите като човешки същества и родители, които търсят лечения за безплодие.
Adashi казва, че този конфликт може да е по-близо, отколкото хората предполагат. Той проследява историята на тази наука до ранният доклад, публикуван през 2005 година.
„Десет или повече години не са толкова много време“, казва той.
„Може да ви даде поне загатване за времето, когато може да има статия за подобно откритие, което да намери приложение при човек. Нека не чакаме, докато този момент дойде. Нека започнем етичния разговор сега.“
„Като всички разговори, и този ще отнеме време.“
Той предупреждава, че ако учените не започнат този разговор, резултатите ще бъдат лоши за науката.
„Няма да е разумно да водим този разговор, когато видим статия в Science или Nature, че процесът е изпълнен при човек. Това няма да е разумно за нашия колектив. Ние трябва да сме възможно най-подготвени за това.“
Превод: Никол Николова
