Скенери на хора, родени само с една ръка, разкриват, че зони от мозъка, които обикновено се свързват с „липсващата ръка“, са поети от други части на тялото и това радикално променя начина, по който мислим, че действа мозъкът.
Специално предложение:
Дали е ръка или крак, изглежда други крайници поемат функциите на липсващия. С други думи, вместо да отговарят за определени части на тялото, както мислехме преди, различните зони на мозъка може да отговарят за специфични функции.
Екипът от изследователи казва, че откритията им могат да станат причина за фундаментална промяна на разбирането на мозъка и начина, по който успява да изпълни определени задачи с различни части на тялото.
„Чисто научно, мисля си, че най-добрият начин да сложа откритията ни в някакъв контекст е да попитам, какво ако областта, отговорна за ръката в мозъка не е сама по себе си област за ръката, а е просто зона от мозъка, отговаряща за функциите, които обикновено извършва ръката?“, казва Tamar Makin от Университетския колеж на Лондон, който е част от екипа.
В изследването били прегледани 17 души, родени само с една ръка и 24, родени с две ръце, които били записвани на видео, докато изпълнявали пет ежедневни задължения, включително предаване на пари и опаковане на подаръци.
Участниците също били помолени да движат различни части на тялото си, всичко това, докато мозъците им били сканирани с магнитно-резонансна томография (MRI).
Изследователите открили, че когато едноръките по рождение използвали нещо, което да замени липсващата им ръка в задача – като лакът или крак – тази част от тялото възбужда онази зона в мозъка, която се възбужда и при хората с две ръце.
Трябва да отбележим, че това е съвсем малък брой хора за изследването и учените не са сигурни защо се случва, но имат хипотеза: тези зони в мозъка не са организирани по частите на тялото, а по това какво изпълняват частите от тялото.
„Ако е истина, това означава, че досега сме интерпретирали грешно организирането на мозъка, основано на частите от тялото, вместо на функциите“, казва Makin.
„За мен е много впечатляващо да мисля, че може би сме гледали на това по грешен начин досега. Последствията, ако тази интерпретация е вярна, са огромни.“
Засега е просто хипотеза, но е такава, която може да доведе до преосмислянето на начина, по който е организиран мозъкът. Може би мозъкът е по-гъвкав и приспособим, отколкото сме си мислели.
Вече има изследвания, които посочват, че при хора с липсващи сетива, например зрението, части от мозъка, които обикновено отговарят за други функции, като изпълняването на изчисления или обработване на езика, се подсилват.
Вече е ясно, че мозъкът може да се пренастрои след ампутация на крайник, което може да предизвика болезнени „фантомни усещания“, но това ново откритие може да покаже съществуващите изследвания в друга светлина.
С около 86 милиарда неврона, които се разклоняват във всички посоки, мозъкът е невероятно сложен орган, който учените все още се опитват да разберат.
Въпреки прогреса в областта на изкуствения интелект за разработване на основите на човешките движения в роботите, до 2-годишна възраст хората могат да контролират ръцете си по-добре, отколкото най-напредналите роботи.
С оглед на това, откритията могат в крайна сметка да ни помогнат да разберем как мозъкът компенсира за загубата на крайник и да се подобрят протезните заместители, които могат да бъдат прикрепени към правилната зона в мозъка и да бъдат контролирани с ума.
Това изследване може да помогне задвижването на тези усилия много напред.
„Ако ние, като невролози, успеем да впрегнем този процес, можем да осигурим наистина силен инструмент за по-доброто здравеопазване и за обществото“, добавя Makin.
„Като научим как се появява спонтанно при едноръките по рождение, ще можем да се справим с онова, което се опитваме да постигнем.“
Изследването е било публикувано в списание Current Biology.
Превод: Никол Николова
Източник: Science Alert
