Специално предложение:
Учените са открили още нови доказателства, че болестта на Паркинсон започва да се развива в червата, преди да се разпространи до мозъка, като се наблюдават по-ниски степени при пациенти, които са преминали през процедура, наречена пълна ваготомия.
Операцията прерязва части от nervus vagus (блуждаещия нерв), който свързва храносмилателния тракт с мозъка и в периода на изследване, продължило 5 години, при пациентите, при които тази връзка била напълно прекъсната, имало 40% по-малко вероятност да развият Паркинсон, отколкото онези, при които не била прекъсната.
Според екипа, воден от Bojing Liu от Каролинския институт в Швеция, има значителна разлика и подкрепя по-ранни изследвания, които свързват развитието на заболяванията на мозъка с нещо, което се случва в червата.
Ако можем да разберем повече за начина, по който работи тази връзка, ние бихме могли да я прекратим.
„Тези резултати предоставят предварителни доказателства, че болестта на Паркинсон може да започва в червата“, казва Liu.
„Друго доказателство за тази хипотеза е, че хора с болестта на Паркинсон често имат стомашно-чревни проблеми като констипацията, която може да започне десетилетия преди да развият заболяването.“
Блуждаещият нерв помага за контролирането на редица несъзнавани процеси като сърдечния ритъм и храносмилането, а резакцията на части от него чрез ваготомия обикновено се прави, за да се премахне язва, ако стомахът произвежда опасно количество киселини.
За това изследване учените разгледали данни за 40 години от шведския национален регистър, за да сравнят 9 430 души, на които им е била направена ваготомия, с 377 200 души от общото население, на които не била направена.
Вероятността хората от тези две групи да развият болестта на Паркинсон статистически първоначално била сходна – докато изследователите не погледнали вида ваготомия, която била направена на по-малката група.
Общо 19 души (само 0.78% от групата) развили болестта на Паркинсон след повече от 5 години, откакто им била направена пълна ваготомия, в сравнение с 60 души (1.08%), на които била направена частична ваготомия.
Сравнете това с 3 932 души (1.15%), на които не била направена операция и развили Паркинсон след като били наглеждани в продължение на 5 години, и изглежда ясно, че nervus vagus има някаква роля.
Какво се случва? Едната хипотеза, която предлагат учените, е че протеините в храносмилателната система започват да се сгъват по неправилен начин и тази генетична „грешка“ някак се пренася до мозъка, като преминава от клетка на клетка.
Болестта на Паркинсон се развива като невроните в мозъка загиват, което води до треперене, скованост и трудности при движение, но учените не са сигурни как е предизвикано първоначално. Новото изследване им подсказва къде да търсят.
Последното изследване не е единственото с такова заключение.
По-рано тази година изследване в САЩ идентифицира различия сред бактериите в червата при заболели от Паркинсон в сравнение с хора, които не са развили болестта.
Всичко това е полезно за учените, които търсят начин да предотвратят болестта на Паркинсон, защото ако знаем откъде започва, можем да блокираме източника.
Но не бива да се надценяваме – както учените от последното изследване посочват, Паркинсон е сложно състояние и те не могли да включат контроли за всички потенциални фактори, включително приема на кофеин и пушенето.
Трябва да се отбележи и че Паркинсон се класифицира като синдром: събиране на различни, но свързани симптоми, за които може да има множество причини.
„Още много изследвания са необходими, за да тестваме тази теория и да ни помогне да разберем ролята, която това може да играе при развиването на болестта на Паркинсон“, казва Liu.
Изследването е публикувано в Neurology.
Превод: Никол Николова
Източник: Science Alert
