„Имате ли алергия към някое лекарство?” Много хора биха отговорили положително на този въпрос, спомняйки си сърбящите обриви по цялото тяло, когато в детството си са били лекувани с пеницилин, предписван заради (понякога) незначителна инфекция. Оказва се, че чувствителността към пеницилина може да изчезне с времето. Всъщност, това от години не е никаква новост за изследователите, но не всички лекари са наясно с това.
Специално предложение:
До един час след прилагането на пеницилин, страдащите от алергията могат да получат уртикария, подуване, свирещ звук при дишане, затруднено дишане, а при най-лошия сценарий – животозастрашаваща съвкупност от симптоми, позната като анафилаксия. Накратко, това не са преживявания, които бихте искали да се повторят. Съответно, когато някой от десетте процента американци, изпитали някога последиците от пеницилинова алергия, сподели за нея, лекарите рядко пропускат да се съобразят.
В действителност, пеницилиновите алергии са по-редки, отколкото съобщават пациентите. Изследванията показват, че по-малко от 1% от населението реагира алергично на този антибиотик. Пациентите не лъжат с умисъл – несъответствието се дължи на отстъплението на тази алергия с времето. При 80% от хората с алергична реакция към пеницилина, чувствителността им ще изчезне по някое време през следващите десетина години.
На пръв поглед това не изглежда кой знае колко важно. Така или иначе, избягването на пеницилина няма да ме убие, независимо дали имам или нямам алергия. Ако имам стрептококова инфекция на гърлото или някое от другите заболявания, които обикновено се третират с пеницилин, докторът просто ще предпише друго лекарство. В повечето случаи това е широкоспектърен антибиотик. Добрата новина е, че тези антибиотици помагат при много от инфекциите. Лошата новина е, че те често са по-скъпи, по-слабо ефективни и с по-сериозни странични ефекти, отколкото пеницилина. И – да, допринасят за нарастването на резистентността на бактериите към антибиотици. Колкото повече се използват антибиотици, толкова повече бактерии се излагат на въздействието им и съответно нараства вероятността да изработят своя защита срещу тях.
А решението всъщност е просто: ако пациентите съобщават за пеницилинова алергия, но през последните 10 години нито са били лекувани с пеницилин, нито са правили тест за алергична реакция, то личните им лекари трябва да ги насочват към алерголог. Кожният тест се състои в накапване с пеницилин и последващо надраскване на кожата с иглата на спринцовката. Когато не настъпи положителна реакция, а въпреки това се подозира алергия, може да бъде инжектирано в кожата съвсем малко количество пеницилин. Вторият тест е по-чувствителен, но много често може да доведе до фалшиво положителни реакции при хора, които не са алергични. Позитивната реакция се изразява в зачервена и сърбяща малка подутинка. Възможни са все пак и нееднозначни резултати – ако има леко зачервяване, но няма подуване и сърбеж. Тогава – но и защото кожните тестове не отчитат всички възможни реакции спрямо медикаментите – алергологът може да препоръча така нареченото нарастващо натоварване. Това означава да получите 4-5 дози от съответната разновидност пеницилин, като последната доза съвпада с терапевтичната. Ако и след последната доза реакцията ви е отрицателна, алергологът дава обосновано становище, че нямате алергия към този тип пеницилин и тогава може да последвате предписаното от вашия лекар. Ако обаче се прояви алергична реакция, лекарят може да препоръча изпробване на друг вид пеницилин, за който има изгледи да не предизвика алергичната реакция. По време на изпитанията с нарастващото натоварване вашият лекар трябва да осигури внимателно наблюдение и адекватна намеса в случай на нежелано развитие.
Както се вижда, процедурата не е сложна. Според едно ново изследване, публикувано в Annals of Allergy, Asthma and Immunology сред разпитаните медици в една от Нюйоркските болнични вериги, само 55% били наясно, че чувствителността към пеницилин може да отмине с времето. От фармацевтите 78% процента знаели за евентуалната преходност на алергията. И само 20% от разпитаните медици можели да идентифицират пациентите, за които е препоръчително да си направят кожния тест.
Един от тримата автори на статията е алерголог, друг е фармацевт. В тези специалности разчитат при работата си на експертизата на лекарите, най-често това са личните лекари на пациентите. Но в разглежданото изследване около 80% от практикуващите като лични лекари са отговорили, че изпращат за тестове за алергия… един пациент годишно. Или изобщо николко. Предвид подобно пренебрегване на интересите на пациентите от страна на лекарското съсловие, и то на фона на превъзхождащите ги в познанията си фармацевти, не е учудващо, че въпреки сухата статистическа трактовка, в статията са се промъкнали нотки на недоволство.
Бидейки една от най-често съобщаваните медикаментозни алергии – от около 10% от всички пациенти – пеницилиновата алергия се оказва клинично недоказуема при около 90% от тях. Затова пък за тестовете за пеницилинова алергия е доказано, че не е трудно да се провеждат по безопасен начин. Въпреки това, по-малко от 0.1% от приблизително 25-те милиона със съмнения за пеницилинова алергия в САЩ, преминават през тест за доказването и́.
„Изобщо сред личните лекари и лекарите специалисти се констатира крайно слабо познаване на степента на пеницилинова толерантност при пациенти, които съобщават за алергичност. Същото се отнася и за клиничните сценарии, при които се налага консултация с алерголози”, твърдят изследователите. Мрачното им заключение е основателно: въпреки че изследването им обхваща само една от болничните вериги, резултатите му са ясна индикация, че голям брой професионалисти са в неведение относно последните стандарти за пеницилиновите алергии. Затова, когато следващия път лекарят ви попита към какво имате алергия, не бързайте да му отговорите преди да поискате тест за пеницилин.
Превод: Рада Мутафчиева
Източник: Popular Science
