Автори: д-р Михаела Варнева*, Радина Варнева**
* Доцент, Катедра „Клинични медицински науки”, Факултет „Дентална медицина”, Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов” – Варна
** Студент I курс, Мениджмънт на водния транспорт, Факултет „Навигационен”, Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”
Резюме: Археологически разкопки доказват, че почистването на зъбите е познато отпреди 6000 години. Открити са приспособления за почистване на зъби като клонки, пера, кости. Има намерени инструменти за миене на зъби от 3500 г. пр. Хр. във Вавилонската и Египетската цивилизация. Първите реални четки за зъби са от Китай, 619 година, а в Европа идват едва през XVІІ век. Преди това европейците са си търкали зъбите с малко парцалче със сода за хляб или сол, ако изобщо обръщат внимание на това. Първият, който е измислил модерната четка за зъби е англичанинът Уилям Адис. На 24 февруари 1938 г. в магазините се появява първата найлонова четка – „Чудодейната зъбна четка на д-р Уест”, която е произведена в САЩ. За „паста за зъби” се споменава още в творбите на Иберик от 1550 г. пр. Хр., като са описани най-различни комбинации от смола, мед и различни растения. Китайците използват соли и мускус. Известни с култа си към красотата, гърците използват най-различни пасти от раковина, корали, талк, пемза, животински нокти. Хората през Средновековието не придават такова значение на зъбната хигиена.
Днес четките и пастите за зъби имат уникално разнообразие, но трябва да отбележим, че хората са се безпокоили за красивата усмивка още в дълбока древност. Това е свидетелство за човешкия гений в тази област, който се развива през вековете. Рекламите не спират да ни показват нововъведенията в сферата на зъбната хигиена, които са дело на учени и новатори, чиято цел е подобряване здравето и самочувствието на хората, чрез поддържане на добра устна хигиена и красива усмивка.
Ключови думи: четка за зъби, паста за зъби, орална хигиена, исторически сведения
Днес четките и пастите за зъби имат уникално разнообразие, но трябва да знаем, че още в дълбока древност хората са искали да имат красива усмивка и са се грижели за нея [1].
Археологически разкопки доказват, че почистването на зъби е познато отпреди 6000 години. Открити са приспособления за почистване на зъби като клонки, пера, кости. В действителност има намерени инструменти за миене на зъби от 3500 г. пр. Хр. във Вавилонската и Египетската цивилизация, където са използвани краища на клонки за почистване на храната и налепите по зъбите [4].
В ранната история 3500 г. пр. Хр. не е имало четки за зъби [2]. III век пр. н. е. Аристотел съветвал Александър Велики да търка зъбите си всяка сутрин с “тънка ленена кърпа, която е малко груба”. От преди 1000 години датира най-древната четка за зъби. Тя била наричана “клечка за дъвкане”. Чрез дъвкане или мачкане се разнищвал краят на малки клончета или корени от дърво и така се е образувало нещо като груба четка [3]. Има сведения, че вавилонците дъвчат клечки, за да почистват зъбите си. Древните гърци и римляни, използвали примитивни варианти на клечките за зъби. С времето тези клечки стигат големината на молив, чийто край е развлакнен като груба четка за рисуване. Днес някои местни жители на Австралия и Африка все още използват тези клечки за дъвчене. Литературни китайски източници показват използването на подобна клечка в Китай около 1600 г. пр. Хр. [1].
Първите реални четки за зъби са от Китай, династията Танг, 619 година [2,3]. Тя представлява 
снопче от острата зимна четина на сибирска свиня, завързано здраво, за върха на дръжка направена от бамбук или кост [1,5]. Китайските четки за зъби нямат нищо общо със съвременния вид на четката, която прилича на четка за коса. Те са като четките за рисуване. За да си чистиш зъбите трябва да поставиш приспособлението фронтално пред устата си и с въртеливи движения да местиш връхчето на четката. Нищо общо с движенията, с които сега си мием зъбите [2].
Изумително е, че въпреки тази иновация китайците смятат, че разрушаването на зъбите се причинява от бели зъбни червеи с черни глави, които се виждат след изваждане на зъба [1,3].
През 1602 г. е документирано използването на лена за почистване на зъбите. Уилям Воган пише в “Петнадесет правила да запазим своето здраве”, че за да имат хората зъби “бели и неповредени, те трябва да мият устата си след всяко хранене, да спят с леко отворена уста и сутрин да вземат ленено парцалче, с което да търкат зъбите си отвътре и отвън” [3].
Четките за зъби идват до Европа едва през XVІІ век. Дотогава европейците са си търкали зъбите с малко парцалче със сода за хляб или сол (ако изобщо са обръщали внимание на това). Първите китайски четки от свинска четина се видели на европейците твърде груби и били заменени с конски косъм. Първият, който е измислил модерната четка за зъби е англичанинът Уилям Адис. Музата го озарила докато бил в затвора (за бунт) през 1770 година. Помолил пазачите да го снабдят с шепа конски косми, запазил кокалче от вечерята си, пробил му дупки, пъхнал малко снопче косъмчета във всяка от дупчиците и залепил гърба, за да не падат. След излизането си от затвора започва масово производство на изобретението си и става богат и известен. На него дължим настоящия популярен модел на четката за зъби [2]. Дръжката е направена от кости на говеда, а космите – конски или от глиган, са захванати в ръчно пробити дупки [1].
Основаната от него компания преди 232 години, Wisdom Toothbrushes съществува и днес [4]. Потомците на Адис развиват бизнеса и към 1800 година четките вече се използвали в Европа и Япония [1]. През 80-те години на 19 век четката е пренесена в САЩ и започва да се произвежда масово през 1885 година [1,3]. Ръчно обработени и полирани бедрени кости служат за направата на дръжки, докато дълги косми от свинска четина се вкарват ръчно, един по един, в пробитите ръчно отвори [3]. Oказало се, че животинските косми не са добри, защото задържат бактерии [2]. Допреди години четката със свински косми е смятана за една от причините, поради които възниква острият апендицит. При изследване на “сляпото черво” пато-анатомите откривали вътре натрупване на косми от четки за зъби. Този факт провокира сериозни спорове между хирурзите относно “вината” на зъбните четки. Разрешението на въпроса идва след като епидемиологичните данни доказват, че от апендицит заболяват и хора, които изобщо не си мият зъбите [3]. Глиганските четки се използват до 24 февруари 1938 г., когато в магазините се появява първата найлонова четка, каквато всички имаме в банята си. Тя се казва „Чудодейната зъбна четка на д-р Уест” и е произведена в САЩ [5].
Били проучени и други възможности [2]. Първата електрическа четка е с швейцарски патент от 1954 година. През Януари 2003 година четката за зъби е избрана за изобретение номер 1 [5].
Днес четките за зъби подлежат на задължителна сертификация по няколко параметра:
- На първо място това е здравината. Според този критерий, четките биват – твърди (hard), такива със средна твърдост (medium) и меки (soft). Отскоро някои фирми предлагат на пазара изключително меки четки за зъби (extra soft). Твърдите четки са препоръчителни за хората със здрави венци. Установено е, че този тип четки обезпечават най-силен масаж на венците, а почистващите свойства на четката, не зависят чак толкова от здравината ѝ. Меките и изключително меките четки са предназначени за тези, чиито венци често кървят. Чрез употребата им венците са предпазени от допълнително травмиране. Четките със средна твърдост, като че ли са специално създадени за потребителите, които проявяват известни колебания в избора си.
- Следващият критерий е естеството на косъма на четката. Днес денталните лекари са единодушни в негативното си отношение към естествените компоненти (четките със свински косми). Съвременните материали, от които се приготвят четките за зъби не се скубят и в тях много по-рядко се размножават микроби. Някои модели дори притежават индикаторни косми (специална окраска), която постепенно избледнява. Така “стопанинът” бива предупреден, че е време отново да посети аптеката и да закупи нова четка, с която да почиства зъбите си.
- Третият важен критерий за качеството на четката за зъби е нейната конструкция. Гумените панели по тялото на четката предпазват от евентуално приплъзване в ръката и играят превантивна роля за нараняването на венците, регулирайки по-интензивните движения на ръката. За намаляване на напрежението върху венците също помагат извивката на четката както и удължената ѝ ръкохватка. Почистващата част на четката не трябва да е много голяма, тъй като може да понижи ефективността на самото почистване [3].
За „паста за зъби” се споменава още в творбите на Иберик от 1550 г. пр. Хр. Описани са най-различни комбинации от смола, мед и различни растения. Китайците използвали соли и мускус. Известни с култа си към красотата, гърците използвали най-различни пасти от раковини, корали, талк, пемза, животински нокти. Често тези продукти увреждали зъбите поради абразивните си свойства. Хората през Средновековието не предавали такова значение на зъбната хигиена, защото се възприемало като грижа за тялото за сметка на душата. Римляните използвали като паста за зъби човешка урина. До XVIII в. урината била съставка на много зъбни препарати, защото съдържащия се в нея амоняк почиствал и избелвал зъбите. Масовото производство на паста за зъби започва през 70-те години на XIX в. в Америка. Връщайки се назад в историята на устната хигиена, се натъкваме на всякакви идеи и не много приятни методи за почистване на зъбите [1].
А ние така и не можем да се научим правилно да си мием зъбите, понеже все нещо грешим. Що се отнася до триминутното търкане, това предписание е поостаряло и вече не е актуално. Много по-важни са почистването на междузъбното пространство и венците, отколкото търкането на самия зъбен емайл. Оказва се, че миенето веднага след хранене не е полезно, понеже киселините в храната и напитките променят за кратко състава на емайла. И ако започнете да го търкате веднага, нанасяте повече щети на зъбите, отколкото ползи [2].
Заключение: Днес четките и пастите за зъби имат уникално разнообразие, но трябва да отбележим, че хората са се безпокоили за красивата усмивка още в дълбока древност. Това е свидетелство за човешкия гений в тази област, който се развива през вековете. Рекламите не спират да ни показват нововъведенията в сферата на зъбната хигиена, които са дело на учени и новатори, чиято цел е подобряване здравето и самочувствието на хората, чрез поддържане на добра устна хигиена и красива усмивка.
Литература:
- Ивет Иванова, http://www.hera.bg/s.php?n=26
- http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1313628
- История на четката за зъби, http://oktarin.hit.bg/grl/br03/z3.html
- http://dentapro.bg
- http://www.aptekamedea.bg
