Според Световната здравна организация вече няма напредък в борбата срещу лечимо заболяване, което убива хиляди деца.
Специално предложение:
В доклад от 29 ноември СЗО посочи, че броят на случаите на малария е нараснал в много страни през 2016 г., а това показва, че вече няма напредък в световната борба срещу заболяването1.
В световен мащаб случаите на заразяване с малария са нараснали с около 5 млн. от 2015 до 2016 г. и са достигнали общо 216 млн. с изразени пикове в някои части на Азия, Африка и Южна Америка. Според СЗО броят на лицата, починали от заболяването остава относително постоянен – около 445 000. Въпреки че данните за маларията често не са точни в страните със слабо развито здравеопазване, изследователите са обезпокоени от тенденциите, описани в доклада на СЗО, като според последната те се дължат на намаляването на финансирането по антималарийните програми.
„За пръв път можем уверено да кажем, че вече не осъществяваме напредък” – заявява Педро Алонсо, ръководител на Световната програма за маларията при СЗО в Женева, Швейцария. Алонсо е обезпокоен от настъпилото сред правителствата и дарителите успокоение по отношение на маларията, заради това, че от 2000 до 2015 г. смъртността от заболяването е спаднала приблизително с 62%. „Знаем какво се случва, когато спрем да упражняваме натиск”, продължава Алонсо. “Маларията се завръща и отмъщава.”
Достъп до лечение
Когато през 2000 г. правителствата обявиха ограничаването на маларията като една от целите за развитие на ООН през новото хилядолетие, от Световния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, и от други донори започнаха да изтичат милиарди долари и смъртността започна да намалява. Най-силен тласък даде постигането на златен стандарт в лечението на заболяването в отдалечени региони – комбинирани терапии на база артемизинин (ACTs). Децата са изложени на особено висок риск от смърт, ако маларийната треска не се лекува за период от няколко седмици.
През последните 10 години стратегиите за намаляване на разходите за ACT до под няколко долара за курс на лечение и за разпределение на лекарството сред здравните работници бяха относително успешни. Световният фонд оценява, че програмите за контрол на маларията, за чието финансиране той е спомогнал, са осигурили 668 милиона лечения за малария.
Разпространението на бързи диагностични тестове за малария вероятно е спомогнало за забавяне на развитието на лекарствена резистентност чрез ограничаване на броя на децата, които са лекувани за суспектни, но непотвърдени случаи на заболяване. Процентът на изследваните суспектни случаи в африканските страни на юг от Сахара – най-тежко засегнати от малария, е нараснал от 36% през 2010 до 87% през 2016 г.
Това не означава, че всеки, който се нуждае от лечение го получава. В доклада на СЗО е посочено, че по данни от проучвания на домакинствата през периода между 2014 и 2016 година 39% от африканските деца на възраст под пет години, които са развили треска, не са били заведени при квалифицирано медицинско лице. Процентът на децата, получили медицинска грижа за маларийна треска често се използва като указание за това колко от тях са могли да потърсят лечение за малария, макар такова измерване да е несъвършено.
„Според мен първостепенен приоритет трябва да бъде гаранцията, че хората няма да умират от заболяване, което е напълно лечимо” – заявява Алонсо.
Страхове от резистентност
Разпространението на резистентната към лекарства малария също е причина за тревога. Щамовете на Plasmodium falciparum, паразитът, причиняващ най-смъртоносната форма на заболяването, са станали резистентни на артемизинин в Тайланд, Камбоджа, Мианмар, Лаос и Виетнам.
Само 3% от случаите на малария в света са от Югоизточна Азия. Но ако резистентната на лекарства малария се разпространи от Азия в Африка, където се намират 90% от случаите с P. falciparum, то това ще предизвика опустошение, заявява Ник Уайт, малариолог в Mahidol Oxford Tropical Medicine Research Unit в Бангкок, Тайланд. „Единствената ни възможност преди да останем без лекарства е бързо да премахнем маларията от Югоизточна Азия, като имаме все по-малко време за това” ‒ продължава Уайт. “Времето изтича.”
В началото на декември на среща в Ней Пий Тау, Мианмар, изследователи и правителствени служители от цяла Югоизточна Азия ще обсъдят как да ускорят премахването на маларията. Постигането на тази цел до 2030 г. в регион от 22 държави, простиращ се от Афганистан до Вануату, ще струва около 29 млрд. долара, според анализ на Световната здравна група, колектив от учени в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Но според тях това би спестило през посочения период приблизително 90 милиарда долара от намалени разходи за здравеопазване и от увеличаване на производителността.
Въпреки това, средствата по програмите за премахване на маларията намаляват2. Прегледът на 75 активизирания на маларията между 1930 и 2011 г. показва, че повечето скокове на заболяването, са се случвали след прекъсвания на финансирането, които са отслабвали програмите за контрол на маларията3. Сред другите причини са военен конфликт и природно бедствие.
Малариологът Франсоа Ностен би искал да види повече данни. „Трябва да сме наясно какво трябва да се направи“, заявява той. „Намирането на решение не се отнася само до пари.”
Бележки:
- World Health Organization.World Malaria Report 2017 (WHO, 2017).
- Shretta, R.et al. Malaria J. 16, 251 (2017).
- Cohen, J.et al. Malaria J. 11, 122 (2012).
Превод: Снежинка Иванова
Източник: Nature
