Търсене
Close this search box.

Парализиран мъж се движи отново благодарение на синтетична нервна система

Парализиран мъж се движи отново благодарение на синтетична нервна система

Парализиран мъж се движи отново благодарение на синтетична нервна система

Парализиран мъж се движи отново благодарение на синтетична нервна система


Направи дарение на училище!



***

Мозъчен имплант и стимулация на мускулите му позволява да контролира ръката чрез ума си.

Credit: Ohio State University Wexner Medical Center/ Batelle

Когато гръбначният стълб – тази биологическа връзка, свързваща контролиращия мозък с нашите крайници, бъде прекъснат, това води до постоянна загуба на сетивност и контрол и обикновено коства цял живот допълнителни медицински грижи. На учените им е отнело години работа над поправянето на тези изгубени връзки, позволявайки на парализирани пациенти да си сипват кафе или да се наслаждават на бирата с роботизирани крайници, контролирани от техните умове.

Сега изследователите са изминали още една крачка, помагайки на парализиран човек да контролира собствената си ръка с мозъка си.

В проучване, публикувано в Nature, учените съобщават за използване на „нервен байпас“, който свързва наново умствените команди за движение на пациента с отговарните мускули в крайниците му, създавайки нещо като синтетична нервна система. Пациентът пионер, 24-годишният Иън Бъркхарт, е получил квадриплегия след инцидент при гмуркане преди почти 6 години, но сега може отново да движи ръката си. В първото проучване той можел да контролира движенията на отделните пръсти, да хваща малки и големи предмети, да плъзга кредитна карта и да играе Guitar Hero. Напредъкът може да отвори вратата към възстановителни процедури за парализирани хора, позволявайки им да имат независими движения, а също и независим живот.

Тези сложни типове движения „наистина могат да се използват в много функционални дневни задължения, които не мога да върша сам в момента“, казва Бъркхарт на пресконференция. „Ако или когато мога да използвам тази система извън клиничната среда, това наистина ще повиши качеството на живота ми и моята независимост и вече няма да имам толкова голяма нужда от помощ от други хора.“


Разбери повече за БГ Наука:

***

Нервният байпас работи, използвайки микроелектродна матрица, имплантирана в мозъка на Бъркхарт. Имплантът улавя активност в специфична зона от левия моторен кортекс (тази част от мозъчната кора, която отговаря за движението), която учените са анализирали преди да поставят импланта. Използвайки функционална магнитно-резонансна томография, която следи активността на мозъка, чрез кръвния поток, учените установили коя е зоната на Бъркхарт за контролиране на ръката, докато той постоянно си представя как я мърда.

В клиниката имплантираният електрод се закача на персонализирана „нервна байпас система“. Системата улавя сигнали от мозъчната дейност на Бъркхарт, а после, чрез алгоритми на машинно самообучение, превежда тези сигнали, за да контролира гъвкав ръкав, оборудван със 130 стимулиращи мускулите електроди.

За да започне да работи с нея, Бъркхарт посещавал три седмични сесии в продължение на 15 месеца. Той е овладял способността да контролира мислите си и може да извършва шест движения на ръката и китката, включително способността да движи отделните пръсти.

„Способността да движи отделните пръсти – не бяхме сигурни дали това е възможно“, споделя авторът Чад Баутън от Feinstein Institute for Medical Research. „Този резултат наистина надхвърли нашите очаквания, защото не само съумяхме да намерим тези сигнали в мозъка и да ги дешифрираме за движението на всеки отделен пръст, но успяхме да ги свържем с мускулите на Иън и да позволим на този вид движение да бъде възобновено.“

След това Бъркхарт научил още по-сложни задачи, като това да играе на Guitar Hero и да надига чаша към устата си.

„Тази технология се разви бързо през последното десетилетие“, отбелязва съавторът Али Резай от университета в Охайо. „Може и вече да остарява“, казва той.

Докато проучването е много важно събитие, отбелязват авторите, изследователите трябва да продължат да работят по системата, за да я настроят, да я направят приспособима към други типове парализирани пациенти и, може би най-важното, да направят така, че тя да работи извън клиничната обстановка.

Въпреки работата в бъдеще, Бъркхарт казва, че е, както и преди, много оптимистичен за това изследване. Преди няколко години, когато той задвижил ръката си за пръв път след инцидента, осъзнал, че това се случило по-скоро, отколкото очаквал. „И сега, две години по-късно, нещата се развиват дори по-добре, отколкото си представях“, казва той.

Превод: Димитър Радев


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.