Изследователите са разработили нов кръвен тест, който може да открие осем често срещани типа рак, включително известните трудно уловими ракови заболявания на черния дроб и панкреас. Някой ден лекарите могат да използват този метод за откриване на туморни заболявания в ранните им стадии преди появата на симптомите, като по този начин подобряват шансовете на пациентите за успешно лечение и преживяване.
Специално предложение:
Тестът, наречен CancerSEEK търси редица съединения в кръвта , за които се смята, че са ранни признаци на рак. Те включват 16 различни гена, свързани с туморите и осем протеина, според проучването, описващо теста, публикувано на 18 януари в списание Science.
„Крайната цел е, когато изследвате холестерола си при годишния профилактичен преглед, да ви бъде направен и кръвен скрининг за рак”, казва един от авторите на изследването Джошуа Коен, докторант във Висшето медицинско училище към Университета „Джонс Хопкинс”.
Нещо повече, тестът изглежда е в състояние да провери пет туморни заболявания, за които понастоящем не са налични скринингови тестове: яйчници, стомах, хранопровод, черен дроб и панкреас. Тези ракови заболявания обикновено не предизвикват симптоми, докато не достигнат по-напреднали стадии на заболяването, когато лечението стане трудно.
Течни биопсии
Това, което диференцира теста на CancerSEEK от по-рано разработените тестове, които търсят маркери за рак в кръвта, е използването на два типа показатели (гени и протеини), за да получите по-точни резултати в по-широк диапазон от видове рак, казва Коен пред Live Science.
Тестът използва изкуствен интелект, за да анализира комбинациите от гени и белтъчни биомаркери, открити в кръвната проба, и да определи какъв вид рак е вероятно пациентът да има, казва Коен. Инструментът може да бъде особено важен за общопрактикуващите лекари. Те биха могли да направят теста и след това да насочат пациентите си за допълнителни тестове с цел сравнение и потвърждение на резултатите, обяснява той.
Например, ако резултатите от кръвните тестове показват наличието на рак на стомаха, лекарят би могъл да препоръча на пациента изследване чрез ендоскопия, за да се потвърдят резултатите, споделя Коен. По същия начин резултатите от теста, сочещи за рак на дебелото черво, може да бъдат последвани от колоноскопия.
За да се изучи колко добре работи кръвният тест, изследователите са го приложили на около 1000 пациенти с известни диагнози на рак, които нямат метастази. Тези заболявания включват рак на гърдата, яйчниците, стомаха, черния дроб, панкреаса, хранопровода, дебелото черво и белия дроб. Също така учените са включили около 800 здрави пациенти, които да служат за контролна група на изследването.
Проучването установило, че тестът е с 69 до 98% точност. И колкото по-напреднал е ракът, толкова по-голяма е точността.
Ниска чувствителност?
„Чувствителността на теста в първи стадий на раковото заболяване е доста ниска – около 40%”, обяснява д-р Манжеш Торат, заместник-директор на отдела за клинични изпитания „Бартс” в Центъра за профилактика на рака към Университета Куин Мери, Лондон. Торат не е включен в новото проучване.
„Дори в стадий едно и две заедно, изглежда тестът е с около 60% точност”, казва Торат пред Live Science. „Така че тестът все още ще пропусне голяма част от раковите заболявания в стадий, в който искаме да ги диагностицираме.”
Според проучването кръвният тест установил наличие на рак в 1% от контролната група. Това може да означава, че тестът има 1% фалшиво положителни проби (с други думи, той погрешно показва, че има симптоми на рак в един процент от пробите) или показва, че индивидите всъщност имат рак, който все още не е диагностициран, казва Коен.
„Тестът трябва да бъде валидиран в мащабно проучване, което ще оценява десетки хиляди здрави индивиди, за да потвърди чувствителността и спецификата”, обяснява Коен. „Много е важно резултатите да се потвърдят и да се покаже, че тестът ще работи в действителност.”
Коен споделя, че изследователите искат да повишат чувствителността и точността на теста, като включат допълнителни видове биомаркери.
Превод: д-р Антоанета Павлова
Източник: Live Science
