Според ново проучване, публикувано в Nature Neuroscience и проведено от ДжайдийпБейнс (Jaideep Bains), доктор на медицинските науки и неговия екип от Cumming School of Medicine’s Hotchkiss Brain Institute (HBI) , в университета в Калгари, стресът, изживян от другия, може да променя мозъка ни по същия начин като реалния стрес. Изследването върху мишки също показва, че ефектите на стреса върху мозъка са противоположни при женската мишка в сравнение със социалното поведение. Това не се отнася за мъжката мишка.
Специално предложение:
“Промените на мозъка, свързани със стреса, са в основата на много психични болести , включително посттравматичните стресови разстройства (PTSD), тревожните разстройства и депресиите“, казва Бейнс – професор в отдела по Физиология и Фармакология, и член на HBI (Hotchkiss Brain Institute). Последните изследвания показват, че стресът и емоциите могат да бъдат“заразни“. Дали това има трайни последствия върху мозъка не е известно.
Изследването на екипа на Бейнс изучава ефектите на стреса върху двойки мъжки и женски мишки. Те преместват една мишка от всяка двойка и я излагат на лек стрес, преди да я върнат на партньора ѝ. После изследват реакциите на специфичните видове клетки, особено CRH невроните, които контролират мозъчните реакции на стрес при всяка мишка, което разкрива, че връзките в мозъка и на стресираната мишка, и на нейния доверчив партньор се променят по един и същи начин.
Водещият автор на изследването Тони-Лий Стърли, научна сътрудничка в лабораторията на Бейнс, казва: „“Забележителното беше, че CRH невроните на партньорите, които не бяха изложени на реален стрес, показаха промени, които бяха идентични с измерените при стресираните мишки.“
По-нататък екипът използва подходи за свързаност между светлина и неврони, за да проектира тези неврони така, че едновременно да реагират и изключват при контакт със светлина. Когато екипът заглушава тези неврони по време на стрес, те предотвратяват промени в мозъка, които биха се случили обичайно след стрес. Когато заглушават невроните в партньора по време на взаимодействието със стресирания индивид, стресът не се отразява на партньора. Удивително е, че когато се активират тези неврони, използвайки светлина при едната мишка дори при отсъствие на стрес, мозъкът на мишката, получаваща светлина, и този на партньора ѝ се променят точно както при реален стрес.
Екипът открива, че активацията на тези CRH неврони предизвиква освобождаването на химически сигнал „алармиращ ферoмон“, който алармира другия партньор. Партньорът, който улавя сигнала, може да предупреди останалите членове на групата. Това разпространение на стресови сигнали разкрива ключов механизъм за предаване на информация, която може да бъде от решаващо значение за формирането на взаимовръзки при общуване между различните видове.
Друго преимущество на взаимовръзките при общуване е тяхната способност да притъпят ефектите от вредните събития. Бейнс също открива доказателство за парирането на стреса, но селективно. Екипът забелязва, че при женските индивиди остатъчният ефект от стреса върху CRH невроните се понижава почти наполовина в съотношение с времето при нестресирания партньор. Същото не е вярно за мъжките.
Бейнс изказва предположение, че тези открития може да се отнасят също и за хората: „Ние охотно предаваме стреса си на останалите, понякога незъзнателно. Има дори доказателство, че някои симптоми на стрес могат да са постоянни в семейство или между влюбени, които страдат от посттравматични стресови разстройства (PTSD). От друга страна, способността да усещаш чуждото емоционално състояние е ключова част от създаването и изграждането на социални връзки.“
Това изследване в лабораторията на Бейнс показва, че стресът и социалните взаимодействия се намират в сложни взаимовръзки. Последиците от тези взаимодействия могат да бъдат дълготрайни и да повлияят на обноските в бъдеще време.
Превод: Мариета Дечевска
Източник: Science Daily
