Credit: Andrei Niemimäki, flickr (CC BY-SA 2.0)
Приемът на богата на мазнини диета в продължение на три дни води до понижаване на нивото на глюкозата, която достига мозъка при мишки. Това откритие е съобщено от изследователска група, водена от Jens Brüning, директор към Института Макс Планк за изследвания на метаболизма в Кьолн. Мозъкът на мишките възстановил нормалния си прием на захари след четири седмици, макар и за сметка на останалата част от тялото.
Храните, богати на мазнини, извеждат телата ни от равновесие. В резултат може да възникнат състояния като затлъстяване и диабет тип 2. Но какво точно прави тази диета на мозъка ни? Учените от Макс Планк са погледнали в мозъка на мишките, за да разберат как се развиват затлъстяването и диабетът.
Специално предложение:
„Богатата на мазнини диета понижава приема на глюкоза от мозъка само за три дни. Така той гладува, въпреки че мишките приемат много калории. Виновникът за това е белтъкът GLUT-1, който е най-важният транспортер на глюкоза в кръвно-мозъчната бариера” – обяснява Alexander Jais, автор на проучването. Вероятно причината са редукция на този транспортер са свободните наситени мастни киселини, които имат токсичен ефект върху клетките от кръвно-мозъчната бариера. Нивото на глюкозата се понижава значително в много важни области: хипоталамусът, който контролира метаболизма, и мозъчната кора, отговорна за ученето и паметта.
Напречен разрез на мозък на мишка: районите с понижен прием на глюкоза след три дни на богата на мазнини диета (синьо: леко понижен; бяло: силно понижен). Credit: MPI f. Metabolism Research.
Мозъкът предприема действия, за да компенсира липсата си на енергия. Макрофагите – специализирани клетки на имунната система, произвеждат растежния фактор VEGF, който подпомага продукцията и функцията на GLUT-1 и го освобождава директно върху васкуларните ендотелни клетки на кръвно-мозъчната бариера. След четири седмици се измерват нормални нива на глюкозата в мозъка, въпреки че мишките продължават да се хранят с богата на мазнини храна, като това се дължи на повишената секреция на VEGF. Ако мишките нямат VEGF, глюкозният глад на мозъка продължава. „В резултат мишките учат по-бавно и паметта им е нарушена” – казва Jais.
Егоистичният мозък
Когато диетата остава богата на мазнини, мозъкът балансира приема си на глюкоза за сметка на цялото тяло. „Наричаме това егоистичният мозък, защото той получава необходимата си глюкоза, като стимулира апетита за сладки храни и в дългосрочен план води до възникване на инсулинова резистентност на мускулните клетки. Инсулинът е хормонът, който регулира глюкозния прием на клетките в мускулатурата. В крайна сметка, всичко това води до развитие на диабет” – обяснява Jais.
