Стотици гени остават „живи” два дни след смъртта

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Откритието може да намери приложение при трансплантацията на органи, в криминалистиката и за самата дефиниция за смъртта.

animal-1238900

Специално предложение:
 

Когато лекарят обяви смъртта на някого, част от тялото на този човек може все още да е жива и здрава – поне за ден-два. Открити са доказателства за това, че при животните много гени продължават да работят до 48 часа след смъртта на организма.

Това е наблюдавано при мишки и рибка зебра, но някои факти подсказват, че гените са активни за известно време и при починали хора. Откритието може да намери приложение при безопасността на органите за трансплантация, както и да помогне на патолозите да определят по-точно момента на смъртта – вероятно дори с точност до минути.

Peter Noble и Alex Pozhitkov от Университета на Вашингтон, Сиатъл, и колеги изследвали активността на гени в органите на мишки и рибки зебра, веднага след смъртта им. Те направили това, като измерили количеството на наличната информационна РНК (иРНК). Повишение в тази иРНК – която се използва от гените, за да кажат на клетките да произвеждат продукти като белтъците – показва, че гените са по-активни.

Екипът на Noble измервал нивата на иРНК при рибките зебра, както и в проби от мозъка и черния дроб на мишки, на равни интервали от време в продължение на 4 дена след смъртта. След това те ги сравнили с нивата на иРНК, измерени в момента на смъртта.

Стотици гени с различни функции се пробудиха след смъртта, включително гени, които отговарят за вътреутробното развитие.”

Както може би очаквате, общото количество иРНК намалявало с времето. Но иРНК, свързана с 548 гена на рибките и 515 миши гена, показала един или повече пика на активност след смъртта. Това означава, че има достатъчно енергия и клетъчни функции за това гените да бъдат включени и да останат активни дълго време след смъртта на животното.

Тези гени показвали циклична активност с пикове и спадове по „незатихващ” начин, за разлика от хаотичното поведение на останалата разпадаща се ДНК, казва Noble.

Стотици гени с различни функции се „събудили” непосредствено след смъртта. Включително гени, отговорни за вътреутробното развитие, които обикновено се изключват след раждането на човека, както и гени, които се свързват с развитието на рак. Тяхната активност била най-висока около 24 часа след смъртта.

Подобен процес може би възниква и при човека. Предишни изследвания показват, че различни гени, включително тези, които участват в съкращенията на сърдечния мускул и заздравяването на раните, били активни в продължение на повече от 12 часа след смъртта при хора, които са починали от множество травми, инфаркт или задушаване (Forensic Science International, doi.org/bj63).

Фактът, че някои гени, свързани с рака, се активират след смъртта при тези животни, може да помогне за понижаване на риска от рак при хора, които получават донорски органи, казва Noble. Хората, които получават нов черен дроб, например, по-често се разболяват от рак, отколкото бихте очаквали, ако не им беше трансплантиран този орган. Лекарствата, които се налага да взимат до края на живота си, за да потискат имунната им система и да не бъде отхвърлен органът от организма им, може да допринасят за това, но Noble казва, че си заслужава да се проучи дали активираните ракови гени в донорския черен дроб също играят роля в процеса.

Но защо всички тези гени се събуждат след смъртта? Възможно е много от тях да се активират като част от физиологичния процес, който подпомага заздравяването или възстановяването след тежко нараняване. Например, след смъртта, някои клетки може да имат достатъчно енергия, за да включат гени, които участват във възпалителните процеси, за да предпазят от увреди – точно както биха направили, ако тялото беше живо.

Друга вероятност е бързото разграждане на гените, които в живия организъм потискат други гени – като тези, които участват в ембрионалното развитие – да позволява на обичайно тихите (потиснати) гени да се активират за кратък период от време.

За криминалистите знанието как генетичната активност се повишава и спада в различните моменти от време след смъртта е полезно, за да установят кога някой е починал. Измерването на иРНК би ни позволило да определим времето, което е изминало от смъртта – до точен час или дори минута, вместо дни, което ще помогне да се реконструират събитията около смъртта.

Хубаво е да се наблюдава подобен прогрес в тази област, казва Graham Williams, който е консултант по генетика в криминалистиката от Университета на Хъдърсфийлд, Великобритания. „Но се изисква много работа, преди това да може да бъде приложено в практиката.”

cross-1051721Изследването повдига и важни въпроси за определението, което даваме на понятието „смърт” – обикновено тя се възприема като прекратяване на сърдечния ритъм, мозъчната активност и дишането. Ако гените могат да бъдат активни до 48 часа след смъртта, то на практика човекът жив ли е до този момент? „Със сигурност изучаването на смъртта ще осигури нова информация за биологията на живота” – казва Noble.

Целувката на смъртта

Какво се случва, когато умрем? Ами, това зависи от мястото, на което се намираме. За тяло, което е престояло в хладилна камера и затворено в ковчег, може да са необходими десетилетия, за да се разложи напълно.

Но на открито, тялото може да изчезне само за няколко месеца. Тук, само няколко минути след смъртта, в кръвта започва да се натрупва въглероден диоксид, което кара клетките да се спукат и да изхвърлят ензими, които разграждат тъканите. В рамките на половин час кръвта започва да се събира в долната част на тялото (към земята), докато останалите участъци стават бледи. Трупното вкочаняване настъпва, когато в клетките навлязат калциеви йони, което кара мускулите да се съкратят.

След три дена започва разлагането, като микроорганизмите в червата започват да разграждат белтъци, излъчвайки отблъскваща миризма. Те произвеждат газове, които издуват тялото, което след две седмици се разпада.

Тъканта бързо се изяжда от бактериите и ларвите. Накрая, след месеци или години, остават само кости – без колагена, който е унищожен от бактерии и гъби…

 

Сподели