Чували сте, че има два типа холестерол – добър и лош. „Лош” холестерол се наричат липопротеините с ниска плътност (low-density lipoprotein cholesterol или LDL).
Идеята, че LDL допринася за редица здравословни проблеми, включително сърдечно-съдови заболявания, е в основата на „хипотезата за холестерола”.
Специално предложение:
Структурна формула на холестерола.
„Оказва се, че не особено” – казва доктор Robert Lustig, педиатър ендокринолог от Университета на Калифорния, Сан Франциско.
Смята се, че лошият холестерол е атерогенен или благоприятства образуването на мастни плаки в артериите. Затова редица фармацевтични агенти, наречени статини, се прицелват в холестерола.
Ново проучване оборва хипотезата
Изследване, публикувано в списание British Medical Journal (BMJ) предполага друго. А според учените, осигурява основание за преоценка на ръководните принципи за здравето на сърцето.
Изследователският екип – съставен от експерти от седем различни държави – оценили данните, събрани от 19 проучвания върху общо 68 094 възрастни хора. Екипът искал да установи дали LDL е свързан със смъртността при по-възрастните.
Според хипотезата за холестерола, той би трябвало да е пряко свързан, но според проучването – не е.
Изследователите казват, че почти 80% от участниците в изследванията, които имали висок LDL, не са починали поради нивото на холестерола си.
Credit: BruceBlaus (CC BY 3.0)
От друга страна, учените открили, че при хората с ниски нива на LDL, смъртността, поради сърдечно-съдови заболявания, е най-висока.
„Тези открития са в парадоксално противоречие с хипотезата за холестерола” – пишат изследователите. „Хипотезата за холестерола предвижда, че LDL трябва да е свързан с повишена смъртност като цяло, както и поради сърдечно-съдови заболявания.”
В заключение, учените – четирима от които са публикували книги, критикуващи хипотезата за холестерола – казват, че „ползите от лечението със статини са преувеличени.”
Как се наложи „хипотезата за холестерола”
Тези, които поставят под съмнение важността на LDL казват, че сме измервали нещата грешно.
Това, което изследователите научават е, че холестеролът може да не е директен индикатор за сърдечно заболяване, а общият холестерол – натрупването на три вида мазнини в кръвта – може да е безполезен показател.
Но най-добрият показател за проследяване на сърдечното здраве вероятно са триглицеридите.
Lustig – отявлен критик на преработената храна – е един от тези хора. Въпреки че не участва в новото проучване, публикувано в BMJ, според него то доказва, че LDL няма значение.
Но доктор Lusitg не е първият, който го казва.
През 60-те години имаше ожесточени спорове за това кой причинява сърдечните болести. Имаше два лагера. Единият казваше, че вината е на захарта, а другият – на мазнините в храната, по-конкретно на наситените мазнини.
John Yudkin – британски психолог и специалист по хранене – беше защитник на първата теза, а Ancel Keys, американски учен, обвиняваше мазнините в храната.
Спорът между двамата продължи и през 70-те години, но три големи открития определиха мазнините като враг номер едно на сърцето.
Първото е проблемът с фамилната хиперхолестеролемия – генетично заболяване, при което при страдащите липсва рецептор за LDL в черния им дроб, което води до инфаркт още в юношеска възраст.
Второто откритие беше, че мазнините в храната повишават LDL холестерола.
Третият аргумент, че мазнините са виновни, беше, че повишените нива на LDL сред населението са в корелация със сърдечните заболявания.
„Това беше идеята и съответно мазнините бяха проблемът, а не захарта. Yudkin беше отхвърлен и почина в забрава, а хипотезата за мазнините стана модерна, наруши диетата ни и причини пандемия от затлъстяване и метаболитен синдром” – казва Lustig в интервю за Healthline. „Оказа се че тези полу-истинни твърдения са несъответствени и нямат връзка с проблема.”
В търсене на истинския виновник
За съжаление,Yudkin не е притежавал всички доказателства, от които е имал нужда и вече са открити, а Lustig казва, че аргументът му за вината на захарта е бил верен.
Мазнините в храната наистина повишават LDL холестерола, но има два различни вида LDL.
Единият, известен като голям плаващ LDL (large buoyant LDL), няма връзка със сърдечните заболявания, докато малкият плътен LDL (small dense LDL) е „истинската атерогенна частица”.
Въглехидратите, а не мазнините, повишават малкия плътен LDL холестерол. Друг междинен продукт на въглехидратите, по-конкретно на захарта, са триглицеридите, които показват по-добра взаимовръзка и са по-подходящи за предвиждане на сърдечно заболяване, казва Lustig.
„Така че през цялото време сме използвали грешния маркер. Оказа се, че триглициеридите са много по-лоши. Триглицеридите са това, в което черният дроб превръща захарта” – казва той. „И отново, захарта е проблемът, Yudkin е бил прав, а хранителната индустрия го уби.”
