Credit: r. nial bradshaw, flickr (CC BY 2.0)
Мигрената е един от най-често срещаните здравословни проблеми в световен мащаб, като засяга до 1 на всеки 5 души. Но механизмите зад нея не са изяснени. Лекари и учени все още се опитват да установят дали мигрената е предимно съдов или неврологичен проблем. Ново проучване, анализиращо геномната страна на проблема и публикувано в Nature Genetics, предполага, че мигрената може да се дължи главно на проблеми с кръвоносната система.
Данните идват от мета-анализ на 22 геномни изследвания, включващи набора от данни за повече от 35 000 случая на мигрена и още повече контроли. Първичният мета-анализ открива връзки между мигрената и 38 независими геномни региона, 34 от които за първи път се свързват с мигрената в настоящото проучване.
Специално предложение:
Когато авторите характеризирали гените, разположени близо до тези региони (локуси), те открили, че много от тях са били свързвани със съдови проблеми. Други участват в съкращението на гладката мускулатура (която изгражда големите кръвоносни съдове) и в регулацията на съдовия тонус. Някои от тези гени са свързвани и с функционирането на артериите.
Устройство на стената на кръвоносен съд (артерия). Credit: BruceBlaus, flickr (CC BY 3.0)
Тъй като мигрената често е съпътствана от инсулт и сърдечно-съдови заболявания, връзката ѝ с тези гени не е изненадваща. Но резултатите определено поддържат идеята, че съдовата дисфункция и дисфункцията на гладката мускулатура играят роля при мигрената.
С мигрената често са свързани и стомашно-чревни проблеми, като пристъпите често са съпроводени от гадене, повръщане и разстройство. Но това проучване не е открило връзка между мигрената и гени, които се експресират в червата. Авторите предполагат, че причината за тези симптоми е, че стомашно-чревният тракт е изграден от гладкомускулна тъкан, а гените, отговорни за нея са силно свързани с мигрената; затова търсенето на връзки между гените, специфични за стомашно-чревния тракт и мигрената, може да се окаже пращане за зелен хайвер.
Нещо, което авторите не са открили са статистически значими връзки между мигрената и гените, които обикновено се експресират в мозъчната тъкан. Но други проучваният откриват такава връзка. Авторите предполагат, че работата им може да не е имала достатъчно голям брой тъканни проби, за да разкрие подобна връзка.
Устройство на синаптична връзка – връзката, която осигурява предаването на нервните импулси между невроните. Credit: Thomas Splettstoesser (CC BY-SA 4.0)
Други смятат, че мигрената е заболяване, свързано с йонните канали в нервната система – това са пори по повърхността на клетките, които помагат за преноса на електрическите импулси на нервните сигнали. Два от гените, за които е открита връзка с мигрената в това изследване, кодират йонни канали, а други три гена са важни за регулацията на нивата на йоните. Въпреки че тези данни не могат категорично да посочат йонните канали като причинители на мигрената, те все пак предполагат, че са необходими още изследвания на тази взаимовръзка.
Сред страдащите от това състояние има два най-често срещани типа мигрена: със и без аура. Мигрената, съпроводена от аура се характеризира с динамични изменения в зрението, които може да включват загубата му, виждане на ярки светлини или вълнообразни линии. Авторите на настоящото проучване са провели суб-анализ на тези два типа мигрена и са открили, че по-често срещаният вид (без аура) е свързан със същите гени, като мигрената като цяло.
Суб-анализът на мигрената, съпроводена от аура, не е открил локуси, свързани с това състояние, вероятно защото то е относително рядко и това понижава статистическата достоверност.
Приблизително така изглежда аурата, която някои хора изпитват при мигренозен пристъп. Линиите вибрират, движат се, увеличават се и изчезват.
В заключение, преобладаващата част от 38-те гена, за които изследователите са открили, че са статистически свързани с мигрената, се отнасят до кръвоносните съдове и гладката мускулатура. Тези открития подкрепят съществуващата хипотеза, че мигрената е заболяване със значителен съдов компонент. Проучването осигурява интересни отправни точки за бъдещите проучвания – както по отношение на кръвоносните съдове, така и на йонните канали, като причинители на мигрена.
