Добре запазена мумия на инките. Credit: Jason Quinn (CC BY-SA 3.0)
Чревните бактерии в 1000-годишни мумии от Империята на инките са резистентни към повечето съвременни антибиотици, въпреки че сме открили тези вещества едва през последните 100 години.
„В началото бяхме много изненадани” – каза Tasha Santiago-Rodriguez, от Политехническия държавен университет на Калифорния в Сан Луис Описбо, на Годишната среща на Американското микробиологично общество през юни.
Специално предложение:
Екипът ѝ изследвал ДНК от червата на три мумии, живели между X и XIV век и шест мумифицирани души от Италия, живели между XV и XVIII век. Те открили редица гени, които имат потенциала да устоят на почти всички съвременни антибиотици, включително пеницилин, ванкомицин и тетрациклин.
Тези древни гени принадлежали главно на микроорганизми, чиято резистентност е проблематична днес, включително бактерии от род Enteroccocus, които могат да инфектират рани и причиняват инфекции на пикочните пътища. Но учените открили, че много други видове, включително някои безобидни, също носят някои от гените за резистентност.
„Когато се замислите, почти всички тези антибиотици се произвеждат в природата, затова е логично, че могат да бъдат намерени и гени за резистентност срещу тях” – казва Santiago-Rodriguez.
Бактерията Enterococcus faecalis.
Откритието им показва, че гените, които могат да осигурят резистентност към антибиотиците са били относително широко разпространени стотици години, преди Александър Флеминг да открие пеницилина през 1928 година. „Смешно е да се мисли, че антибиотичната резистентност се е появила с откритието на пеницилина” – каза Raul Cano, който е част от екипа.
Тези гени са съществували много преди антибиотиците да станат част от ежедневието, но прекомерната им употреба както при хората, така и в животновъдството, е причината да се появят супер-бактериите (резистентни към множество антибиотици едновременно) – каза Cano.
“Тези данни са вълнуващи” – споделя Adam Roberts, който изучава гените за антибиотична резистентност в University College London. Въпреки че вече е добре известно, че антибиотичната резистентност е възникнала естествено, преди хората да започнат да използват антибиотици, това изследване показва, че гените за резистентност са се намирали в човешките черва много преди употребата на тези лекарства да започне, казва той.
„Възниква въпросът какво е довело до селекцията на тези гени по онова време. Дали производството на антибиотици от другите бактерии е била отговорна за това, или е имало други, все още неизвестни, движещи сили?” – се пита Roberts.
