Невъзможността за усещане на пулса на сърцето ни може да предотврати чувството на мъчително безпокойство.
Soffie Hicks, flickr (CC BY 2.0)
Сърцето ни постоянно бие, но обикновено не го чувстваме. Оказва се, че мозъкът ни е способен да филтрира това усещане, за да не пречи на способността на мозъка да долавя външни усещания. За пръв път, учените от Центъра по невропротезиране в EPFL са идентифицирали този механизъм. Те открили, че определена област в мозъка определя къде вътрешните и външните усещания взаимодействат. Работата им е издадена в Journal of Neuroscience.
Специално предложение:
Невролозите установили, че мозъкът възприема визуални стимули по-малко ефективно, ако те се появят в ритъм, съответстващ на сърдечния. Изглежда мозъкът иска да избегне обработването на информация, която е синхронизирана със сърдечната пулсация.
„Не сме обективни и не виждаме всичко, което среща ретината ни, както прави видеокамерата“ – казва Roy Salomon от Лабораторията по когнитивна невробиология, един от съавторите на изследването. „Мозъкът сам решава коя информация да доведе до съзнанието. Изненадващото е, че сърцето ни също оказва влияние върху това, което виждаме!“
Изследователите провели първата серия от експерименти с повече от 150 доброволци. Те били подложени на визуални стимули – осмоъгълна форма, мигаща на екран. Когато геометричната форма проблясвала синхронизирано със сърдечния удар на субекта, той имал повече затруднения с възприемането ѝ.
Какво се случва в мозъка?
Изследователите трябвало да открият какво се случва в мозъка. Успели да покажат, че специфична област – инсуларният кортекс, действа като филтър и заглушава усещането, идващо от биещото сърце.
Ho-Teng Chang, flickr (CC BY 2.0)
Направили това като провели експеримента отново чрез апарат за магнитно-резонансна томография. Когато визуалните стимули не били синхронизирани със сърдечната пулсация на субекта, инсуларният кортекс функционирал нормално и субектът възприемал мигащия осмоъгълник лесно. Но когато стимулите се появявали заедно със сърдечния ритъм, нивото на активност в инсуларния кортекс видимо спаднало – субектът по-малко долавял или изобщо не забелязал, че мигащата форма е била показана.
Не отнело много време на Рой да преодолее първоначалната си изненада от своето откритие. „Не искаш вътрешните ти възприятия да взаимодействат с външните. В твой интерес е да си наясно с това, което е извън теб. След като сърцето ни е биело, докато мозъка още се е формирал, ние сме изложени на ударите от самото начало на нашето съществуване. Така че не е изненадващо, че мозъкът опитва да ги потиска и да ги направи по-малко забележими.“
Свързано ли е усещането на сърцебиенето с безпокойството?
Известно е, че усещането на сърдечната пулсация се намира в съотношение с редица психологически проблеми, включително състоянието на тревожност. Пациентите, които страдат от него обикновено усещат сърдечния си пулс по-ясно от повечето хора. „Но някой, който не страда от такъв тип заболяване може също да усеща сърцебиенето си“ – казва Рой. „Това може да се случи по време на силно вълнение или страх, например.“
Възможно ли е състоянието на безпокойство, поне частично, да бъде причината или ефекта от това, че някой не може да приглуши сърдечния си ритъм? „Все още не знаем. Това, което знаем сега е, че в повечето случаи ние не чувстваме собственото си сърцебиене и че има специфична област в мозъка, чиято задача е да го потиска.“
Превод: Никол Николова
Източник: Neuroscience News
