fdecomite, flickr (CC BY 2.0)
Гръцкият лечител и философ Гален, живял през втори век от новата ера, съветвал пациентите, които страдали от душевни заболявания, да пият гореща изворна вода да се къпят с нея. Съвременните изследователи на мозъка приемат, че предписанията на Гален се основавали на повече от плацебо ефект. Литият от десетилетия се признава за ефективен стабилизатор на настроението при биполярните заболявания, а литиевите соли може да са се намирали в изворите, за които Гален знаел.
Все пак начинът, по който литият успокоява ума, е бил повече от неясен. Сега, екип, ръководен от Ben Cheyette, невролог от Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF), свързва успеха му с влиянието над дендритите – дребни изпъкналости, чрез които възбудените неврони формират връзки или синапси с други нервни клетки. Лечението с литий възстановило здравословния брой дендрити в мишки, които били модифицирани да носят генетична мутация, която е по-често срещана при хора с аутизъм, шизофрения и биполярно разстройство, отколкото при здрави хора, докладват днес в Molecular Psychiatry. Литият също променил симптомите при тези мутирали мишки – липса на интерес към социални взаимодействия, понижена мотивация и повишена тревожност, които имитират тези на заболяванията при човека.
Специално предложение:
„Те показаха, че има връзка между способността на лития да променя не само поведенческите аномалии при мишките, но също и аномалиите при дендритите“ – казва Scott Soderling, невролог от Университета „Дюк“ в Дърам, Северна Каролина, който изучава как дисфункцията при сигнализирането в мозъчните синапси довежда до психиатрични заболявания, включително аутизъм и шизофрения, до аномално мозъчно развитие. По-точно, те открили аномалии в броя на синапсите и във формата на невроните там, където се формират синаптичните връзки. Техните изследвания често включват аномални импулси в сигналния път Wnt в мозъка, който е включен както в ранното развитие на мозъка, така и по-късно е по-комплексен при усъвършенстването на връзките в мозъка. Ролята на Wnt може да помогне с обяснението защо литият е ефективен: той блокира ензим, наречен GSK-3 β, който е инхибитор на Wnt пътя. Като подсилва импулсите на Wnt, литият може да поражда терапевтичен ефект при психиатричните заболявания, при които пътят Wnt е по-малко ефективен.
За да разберат как този биохимичен ефект влияе на мозъка, Cheyette и екип колеги от UCSF и други институции, работели върху няколко паралелни идеи. Те сравнили геномите на 9 554 души с биполярно разстройство, аутизъм или шизофрения с тези на 11 361 незасегнати индивида, търсейки различни вариации в генетичната последователност на една форма на DIXDCI – друг ключов ген от Wnt пътя. Промените били редки и в двете групи, но те били около 80% по-сродни – 0,9% срещу 0,5% – при хората със заболявания, в сравнение с незасегнатите, което предполага, че мутациите повишават риска от развиване на заболявания.
Изследователите създали и мишки с мутантна версия на DIXDCI. Те подложили гризачите на тестове, с които да измерят желанието им да взаимодействат с други мишки, да изследват нови обстановки и да плуват – противопоставено на пасивното носене, когато са поставени във вода. Мутиралите мишки показали понижена общителност, повишена тревожност и липса на мотивация, в сравнение с контролните опити – всичките симптоми имат аналог с човешките психиатрични заболявания. Учените наблюдавали мозъка на живите гризачите и изследвали невроните им в лабораторни съдове. Всички тестове показали понижен брой дендрити. В същото време, биохимичните тестове показали, че Wnt пътят бил нарушен при мутантните мишки.
Тогава те третирали тези мишки с литий. Въпреки че учените приемат, че гризачите са несъвършен заместник за човешките заболявания, свързани с настроението, те наблюдавали, че симптомите при животните значително се подобрили – изследвания на мозъците им разкрили нормален брой дендрити. „Това е ключовото откритие“ – казва Cheyette. „То подсказва, че литият наистина може да има добре известния терапевтичен ефект върху пациенти с биполярно разстройство, като променя стабилността на дендритите в мозъка.”
Превод: Никол Николова
Източник: Science
