Teeejayy, flickr (CC BY-SA 2.0)
През 1882 година френският невролог Jules Cotard описва особен нов синдром, при който пациентите настояват, че не съществуват, въпреки всички доказателства за обратното.
Не става въпрос за клишираните екзистенциални кризи, които всеки един от нас изпитва в определен етап от живота си – пациентите със Синдром на Котар вярват с цялата си същност, че са или мъртви, или несъществуващи в буквалния смисъл на думата.
Специално предложение:
Още известно като „Заблудата на Котар“, това състояние е толкова рядко, че няма официални изчисления за броя на засегнатите и неврологичният процес, който го предизвиква, е слабо проучен. Но има някои добре документирани случаи.
За да добием по-добра представа с какво е свързан синдромът, ни помага случаят на Esme’ Weijun Wang – жена, която внезапно развила Синдром на Котар през 2013 година.
Първите признаци за състоянието ѝ били оплаквания, че става все по-разсеяна и постепенно започнала да губи контрол над реалността, съобщава Meeri Kim в The Washington Post.
След като проучила симптомите си по-задълбочено, Wang посочва като тяхно начало един полет от Лондон до Сан Франциско около месец по-рано, когато в продължение на 4 часа постоянно губи и се връща в съзнание – състояние, което дори нейните лекари не могли да обяснят.
Wang била сигурна, че е умряла по време на този полет и сега съществува в някакво тънко състояние между живота и смъртта, което предизвиквало новооткритата загуба на разсъдък.
„Бях убедена, че съм умряла на полета и се намирам в отвъдното, но просто не съм го осъзнавала до този момент“, обяснява Wang за The Washington Post през 2015 година.
„Това беше началото на моето убеждение, че съм мъртва. Но това не ме разстройваше, защото мислех, че мога да направя някои неща [в живота си] отново и да ги направя по-добре“.
Тези начални симптоми на безпокойство и загуба на реалността изглежда са често срещани в първите стадии при Синдрома на Котар, но заблужденията са уникални и специфични за всеки пациент.
Например, един шотландец, който преживял мозъчна травма по време на инцидент с мотоциклет, стигнал до там да мисли, че пътуването до Южна Африка е всъщност пътуване до Ада.
Както обяснява главата от книгата „Betwixt Life and Death: Case Studies of the Cotard Delusion“ от 1996 година:
„Симптомите [на пациента] се срещат във връзка с контекста на по-общото чувство за загуба на реалност и усещането, че e мъртъв. През януари 1990 година, след като е изписан от болницата в Единбург, майка му го завела в Южна Африка.
Той е убеден, че е заведен в Ада (което се потвърждава от горещината), и че умира от отравяне на кръвта (което е риск в ранните стадии на възстановяването му) или може би от СПИН (чел е история в The Scotsman за човек със СПИН, който умира от отравяне на кръвта), или от свръхдоза от инжектиране на Жълта треска.
Помислил си, че е „взел назаем духа на майка си, за да го разведе из Ада“, докато тя спяла в Шотландия.“
Въпреки че има някои добре документирани случаи на хора със Синдром на Котар, невролозите и психолозите все още знаят твърде малко за него – особено след като виждат, че няма определен тип травма или заболяване, която да изглежда свързана със синдрома.
Според Olivia Goldhill от Quartz, един случай от 2013 година разкрил, че хората с този синдром имат ниска активност на мозъка в областите, свързани с усещанията на тялото.
Една от хипотезите е, че Синдромът на Котар може да е резултат от загубата на емоционалност спрямо всичко, което кара преживяванията, свързани с реалния свят, да се отдръпнат.
„Може да е любимата ти котка или любимата ти храна: ако нямаш емоционален отклик, това би било наистина странно“, казва когнитивният учен Max Coltheart от Университета Маккуори в Австралия за The Washington Post.
„Това нещо изглежда като любимата ти котка, но не изпитваш нищо. Ако си мъртъв, не би получавал никакви емоционални отклици и това е, което може би внушава тази идея“.
Освен, че изучаването на неврологичните детайли на синдрома могат драстично да подобрят живота на тези, които страдат от него, има също много неща, които синдромът може да ни каже за нормалното функциониране на мозъка.
Разбирането на начина, по който мозъкът на пациент със Синдрома на Котар се отделя от Аз-а, например, може да помогне на учените да разберат как самосъзнанието се формира в мозъка, което, в последствие, може да има сериозно въздействие върху начина, по който се създават изкуствените интелекти на програми и роботи.
Би могло специфично да помогне да се разберат противоречията в системите за изкуствени интелекти в роботиката, съобщава Goldhill.
Ако се вземе предвид изречението „Това изречение е грешно“, познато като Синдром на лъжеца, то би било безсмислица за логическа машина, но ако се знае как мозъкът определя смисъла на такива противоречия, това може да помогне на машините да преодолеят тази бариера.
„Струва ми се, че ако някой вземе на сериозно моя пример, той може да служи като ръководство за начина за справяне с противоречията и несъгласуваността в машините за изчисления и в роботите“, казва за Quartz професорът по когнитивни и компютърни науки Selmer Bringsjord от Политехническия институт „Ренселер“ в Ню Йорк.
Синдромът на Котар е пълен с противоречия като тези, с които изкуственият интелект може да се сблъска някой ден. Например, как може някой да не съществува, ако е когнитивно наясно със своето несъществуване? Не значи ли известната фраза на Декарт „Мисля, следователно съществувам“, че самата мисъл за несъществуване е доказателство за съществуването?
Тези противоречия правят Синдрома на Котар още по-интересен и – както всеки негов изследовател може да каже – по-объркващ.
Надеждата е, че някой ден ще можем по-добре да разберем развитието на синдрома, защото ще помогне не само на хората с това рядко заболяване, но може също да помогне за решаването на голяма философска и технологична дилема.
Превод: Никол Николова
Източник: Science Alert
