Антибиотиците са незаменимо оръжие в арсенала на всеки лекар, но когато са предписани без нужда за небактериални инфекции, като обикновената настинка, както твърде често се случва, те не принасят никаква полза, а създават проблеми. Убиват полезните бактерии и може да причинят странични ефекти, като гъбични инфекции и алергични реакции. Още по-лошото е, че допринасят за възникването на резистентни към антибиотично лечение бактерии.
Центровете за контрол и превенция на заболяванията изчисляват, че около половината предписани антибиотици в САЩ не са били необходими. Също така, всяка година 2 милиона американци страдат от инфекции, причинени от резистентни бактерии, а 23 000 от тях умират в резултат от тях.
Специално предложение:
Credit: Michael Mortensen, flickr (CC BY-SA 2.0)
Очевидно трябва да накараме лекарите да предписват антибиотиците по-селективно. Но как може да бъде постигнато това?
През последните години са изпробвани няколко стратегии, без особен успех. Обучаването на лекарите и пациентите относно правилната употреба на антибиотиците дава скромни резултати, защото повечето лекари вече знаят кога са необходими антибиотиците. Предупрежденията, които се изпращат на лекарите през електронните здравни досиета, за да им напомнят да не предписват излишни антибиотици, често остават незабелязани, защото лекарите са претрупани с подобни съобщения. А предложенията за финансово поощрение, дават смесени резултати, от части защото сумите са скромни, в сравнение със заплатите им (в западните страни и САЩ – бел. прев.).
Всички тези стратегии се основават на схващането, че лекарите са рационални агенти, които ще вземат правилното решение, ако им е осигурена необходимата информация или поощрение. Ами, ако те са малко ирационални, както всички нас? Те може да предписват антибиотик от нереалистичен страх, че състоянието на пациента може да се влоши или защото е по-лесно, отколкото да спорят с пациент, който настоява да му бъдат изписани. (Лекарите изглежда тръгват по пътя на по-малкото съпротивление, когато са по-изморени. В проучване, публикувано в JAMA Internal Medicine, се посочва, че предписването на антибиотици се е повишавало в хода на четири-часови работни смени, независимо дали наистина са били необходими или не.)
През последните няколко години бяха разработени няколко подхода за справяне с проблема, базирани на задълбочени познания по поведенческа икономика и социална психология. Тези дисциплини отчитат факта, че хората не винаги се държат рационално и са силно мотивирани от това да търсят чуждото одобрение и да се сравняват с останалите.
В едно проучване, публикувано преди няколко години, група доктори бяха помолени да поставят подписан плакат в приемните си стаи, обещавайки да следват стандартните насоки за предписване на антибиотици. Тази тактика, която притискала докторите да действат според публично заявените си намерения, намалила неуместното предписване с 20% в сравнение с лекарите в контролната група, които трябвало да поставят плакат с обща информация за употребата на антибиотици.
Едно по-скорошно изследване показва, че лекарите са склонни да предписват по-слабо агресивни лекарства, когато такива опции са представени по-ясно (една по една, във вертикална колона), а по-агресивните варианти са представени по-неясно (групирани едно до друго, в една категория). Предишни изследвания предполагат, че индивидуалното изброяване на алтернативите ги кара да изглеждат по-общоприети – и следователно по-подходящи – отколкото, когато са събрани заедно. И наистина, лекарите били с 12% по-малко склонни да предпишат по-агресивни медикаменти, като антибиотиците, ако тези опции са групирани заедно, в сравнение със случаите, в които са изброени поотделно.
В последното проучване, публикувано миналия месец в JAMA, екипът събрал данни за нивата на предписване от 248 лекари в 47 практики в Лос Анджелис и Бостън, за период от 18 месеца. След това, в продължение на още 18 месеца, учените се фокусирали върху близо 17 000 случая на остри респираторни инфекции, при които не били необходими антибиотици и изпробвали нови подходи за по-селективно предписване.
При единия от подходите, лекарите всеки месец получавали имейл, който ги информирал за представянето им, в сравнение с колегите им. Тези, които предписвали най-малко антибиотици, били поздравявани за това, че „се справят най-добре“. На лекарите, които не спадали към тази категория, им било казвано „Вие не се справяте най-добре“. Имейлът също включвал персонализиран брой на ненужните предписания на антибиотик и броя на типичния „най-добре справящ се“. Този подход, основан на съревнованието почти напълно елиминирал неуместните предписания – от 19,9% преди експеримента, до 3,7% след това – спад с 81%.
Credit: Army Medicine, flickr, (CC BY 2.0)
При друг подход, винаги, когато лекарите предписвали антибиотик, който не е категорично свързан с поставената диагноза, електронната система ги карала да представят „обосновка за използвания антибиотик“. Обосновката се въвеждала в досието на пациента и била видима за другите. Въвеждането на тази ограничаваща скоростта на работния процес стъпка, заедно с перспективата за понасяне на социална отговорност, намалили неуместното изписване на антибиотици от 23,2% до 5,2% – понижение от 77%. (Контролните групи също започнали да изписват по-малко антибиотици, вероятно защото знаели, че са наблюдавани, но не толкова осезаемо.)
Тези изследвания предполагат, че простите и евтини тактики, основани на научни познания за човешкото поведение, могат да бъдат изключително ефективни за разрешаването на проблемите, свързани с общественото здраве.
