Представете си, че можете да изобретите лекарство като морфина, което може да облекчи всяка болка, но няма нито един от пристрастявщите му странични ефекти.
Специално предложение:
Учени прекарват години в опити да го направят, докато накрая откриват едно от най-обещаващите съединения – химическа смес, която наричат PZM21.
Когато го тестват върху мишки, поставени на гореща повърхност, PZM21 облекчава болката почти колкото морфина и действието му продължава до три часа. Това е “значително по-дълго” от морфина и други експериментални лекарства, пишат учените в списание Nature.
Мишките, третирани с PZM21, не се пристрастяват към медикамента, за което може да се съди от факта, че да се върнат на мястото, където получават лекарството, не е по-вероятно, отколкото да посетят която и да е подобна камера, в която могат да получат физиологичен разтвор. Освен това, докато животните стават хиперактивни след доза морфин – считано за белег на пристрастяващия ефект на лекарството – след сходна доза PZM21 остават съвършено спокойни.
Но все пак лекарството не е перфектно. Мишките, третирани с PZM21 изпитват 40% спад в честотата на дишането през първите 15 минути след взимане на лекарството, казват авторите на изследването. (В сравнение с 25% спад, наблюдаван при мишките, които получават плацебо, ефектът не е достатъчно голям, за да е задоволително значим.) Въпреки това, дишането им се подобрява преди болкоуспокояващото действие на лекарството да отмине. Това е различно при морфина, който продължава да причинява нарушения на дишането дори след като болката вече се връща.
Изследователите, водени от Д-р Аашиш Манглик от Станфордското медицинско университетско училище и Хенри Лин от Калифорнийския университет, Сан Франциско, открили пътя към PZM21, докато търсели съединение, което съвсем точно да съответства на специфичен тип опиоиден рецептор в главния и гръбначния мозък. Те използвали мощни компютри, за да тестват повече от 3 милиона съединения, всяко от които в средно 1,3 млн. конфигурации.
Най-добрите 2 500 претендента – представляващи 0,08% от вероятните кандидати – били проверени ръчно. За последващи тестове били избрани 23 от тях, седем от които били счетени за най-обещаващи. След това изследователите тествали 500 заместителя на три от тях и стеснили областта до 15, после 7 и накрая едно.
Но това не означавало, че всичко е готово. Променили съединението, като пренаредили атомите в молекулите, за да получат най-доброто възможно съвпадане. Творението им било PZM21.
Структурна формула на PZM21
При тестовете с мишки, колкото по-голяма е дозата PZM21, толкова по-голямо облекчение на болката изпитват животните. В крайна сметка, според изследването, медикаментът облекчава 87% от болката им, сравнено с 92% при морфина.
Въпреки че направеното проучване с помощта на компютър не успява да намери оптималното лекарство – такова, което не оказва влияние върху дишането – то позволява на изследователите да създадат нещо, което е изключително близко.
Необходимостта от такова лекарство е ясна. Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, продажбите на предписани опиоиди като морфин, ОксиКонтин и Викодин са се увеличили четири пъти от 1999 г., както и броят на смъртните случаи заради свръхдоза. Към 2014 г. броят на смъртните случаи поради свръхдоза годишно е достигнал 14 000 в Америка. В САЩ всеки ден лекарствата изпращат повече от 1 000 души в спешните отделения.
“Идеалното лекарство би потушавало болката по възможност без да причинява вредните дихателни ефекти на морфина, би показвало продължителна ефикасност при лечение на хронични заболявания и няма да бъде пристрастяващо” – пише в своя очерк, придружаващ изследването на Nature, молекулярният биолог и експерт по опиатните рецептори Бриджит Кийфър.
PZM21, добавя тя, представлява една стъпка “към това перфектно лекарство”.
Превод: Йоанна Николова
Източник: LA Times
