Mark Flinn по време на едно от многото си пътувания до Доминика. Credit: Mark V. Flinn
Изследванията показват значимостта на социалните взаимодействия и влиянието им върху поведението и здравето на възрастните, но се знае много малко за това как възприятието на децата за социалното им обкръжение е свързано със стреса и как той може да повлияе развитието. Изследователски екип от Университета на Мисури е установил, че децата и подрастващите реагират физически на социалното си обкръжение и на стреса, който то предизвиква. Учените вярват, че качеството и размера на социалните взаимоотношения, изградени в детството, може да имат важни физиологични и ментални последствия за младите.
Кортизолът и алфа-амилазата в слюнката са вещества, които се секретират в отговор на външен натиск или напрежение. Част от автономната нервна система, освобождаването на кортизол в системата е бързо, несъзнателно и може да бъде измерено в слюнката; затова, измерването на кортизола е добър индикатор за стрес в тялото, според професора по биомедицинска антропология и председател на факултета по антропология към MU College of Arts and Science, Mark V. Flinn.
Специално предложение:
„Типичният физиологичен отговор към стреса е освобождаването на хормони, като кортизола, в системата“ – казва Flinn. „В това проучване, ние искахме да изследваме връзката между личните социални взаимоотношения на децата, както и възприемания от тях размер на социалната им мрежа от взаимодействия, и плътността на биомаркери, като кортизола и алфа-амилазата, които са индикатори за стрес при младите. Нашата цел беше да установим дали децата са под стрес, защото възприемат мрежата си от контакти като по-малка от тази на другарите им. Установяването на това дали социалните връзки причиняват стрес на децата е важно, защото стресът може да повлияе на поведението и здравето им по-късно.“
Credit: Mark V. Flinn
Flinn и екипът му, включително Davide Ponzi – млад учен, който сега работи за Университета на Юта, провели уникално проучване на остров в Карибско море. За целта на проучването, екипът използвал данни, събирани в продължение на повече от две десетилетия от малко село на източния бряг на Доминика. В продължение на години, Flinn се интегрирал в културата, документирайки социоикономическите, демографски и здравни данни, както и данните за взаимоотношенията в малко общество от 500 души.
„През годините събрахме данни за бабите и дядовците, родителите и децата им; наблюдавах истински деца в обществата им, а не в контролирана лабораторна среда, затова данните са уникални и много полезни“ – казва Flinn. „Използвайки това богатство на знания, ние се интересувахме от това да разберем как децата отговарят физически на социалните взаимоотношения, които изграждат.“
За това проучване, Ponzi и Flinn избрали група от 40 деца на възраст между 5 и 12 години, представляващи около 80% от децата в селото. На всяко дете била зададена поредица от въпроси за приятелите им, за да измерят възприеманата от децата плътност и близост със социалното им обкръжение. Три проби от слюнка били събрани преди, по време на и след интервюто и били отчетени нивата на кортизол и алфа-амилаза.
„Използвайки данните, които събрахме от интервютата, установихме, че децата, които бяха притеснени от размера и гъстотата на възприеманите от тях социални мрежи, имаха повишени нива на кортизол и алфа-амилаза“ – казва Flinn. „Нашето изследване е в съответствие с предходни проучвания на стреса, самотата и социалната подкрепа при възрастните, но ние ги подсилихме, като включихме и децата. Бъдещите изследвания би трябвало да включват мулти-системен подход, като този, за да изучават когнитивните и биологични механизми, които стоят зад възприятията на децата.
Проучването “Cortisol, salivary alpha-amylase and children’s perceptions of their social networks“ наскоро беше публикувано в Social Neuroscience.
