Причината за това е белтък, който се произвежда от плода и е необходим за образуването на кръвоносните съдове на плацентата.
Специално предложение:
Хората, родени от майки, които са имали здравословни проблеми през пренаталния период, са по-склонни да имат определени вариации в ДНК в близост до ген, за който е известно, че оказва влияние върху формирането на кръвоносните съдове. Резултатите, публикувани онлайн на 19 юни в Nature Genetics, сочат промените в този ген като една от възможните причини за прееклампсия и могат да помогнат на учените да разработят начини за предотвратяване на усложненията при бременност. Преeклампсията, която се характеризира с високо покачване на кръвното налягане, засяга около 5% от бременните жени и се очаква да доведе до над 70 000 смъртни случая годишно в световен мащаб.
Учените знаят, че един от рисковите фактори за развитие на прееклампсия е генетичната предразположеност, но досега не е било изследвано как влияят гените на плода върху майката. “През годините хората са гледали гените на майките”, казва генетикът Линда Морган от Университета в Нотингам , Англия. “Това е първото голямо проучване, в което се разглеждат и гените на бебетата.”
Морган и нейните колеги сравняват вариации в ДНК при 2 658 бебета, деца и възрастни, които са родени от майки с прееклампсия, с такава ДНК при повече от 300 000 души. (Тази голяма група вероятно включва и хора, родени от майки с това състояние, но при по-голямата част от тях няма данни за прееклампсия).
Асоциативното изследване на генома (GWAS, Genome-wide association study) – техника, използвана за цялостно „претърсване“ на ДНК за различни генетични варианти на дадена последователност, които са свързани с дадено заболяване, е установило промяна в 13 хромозома, в близост до ген, наречен FLT1. Този ген е свързан с образуването на кръвоносни съдове към и от плацентата, когато тя се образува по вътрешната стена на матката и се обединява кръвоснабдяването на бебето и майката. Същата генетична „гореща точка“ е била установена при изследване на втора група потомци, родени от майки с прееклампсия, съобщават Морган и колеги. Още една промяна на ДНК в близост до този ген показва връзка с това състояние.
Идентифицирането на гена FLT1 “е от изключителна важност”, казва Анант Каруманчи, съдов биолог в Медицински център “Бет Израел Диаконес” в Бостън, въпреки че не е участвал в проучването. Проведени по-ранни негови експерименти, както и на други негови колеги показват, че генът играе роля в прееклампсията.
Пенеклампсия засяга плацентата, която се оформя предимно от фетални клетки и снабдява развиващия се индивид с кислород и хранителни вещества от майката. И въпреки че данните не са напълно ясни, някои учени предполагат, че при проблеми с плацентата започва да се произвежда прекалено много белтък Flt-1. Една от изоформите на белтъка, наречена sFlt-1, може да се влее в кръвния ток на майката и да увреди кръвоносните съдове по начин, който води до повишаване на кръвното налягане.
Изследването на генома GWAS не може да обясни по-голямата част от случаите на прееклампсия. Фетус, който носи едно копие от увредените варианти на ДНК в близост до FLT1, може да повиши риска от прееклампсия на майката с около 20%, сочи анализът. Има и други рискови фактори, които са много по-силни, казва Морган, включително високо кръвно налягане в миналото, вече поставена диагноза на прееклампсия или носенето на близнаци.
Каруманчи казва, че генетичните резултати може да не са достатъчно убедителни сами по себе си, за да потвърдят, че генът е въвлечен в процеса. Но и други изследвания сочат, че генът FLT1 има отношение към проблема. „Ние смятаме, че това е правилната цел”, казва той.
В Европа, при предварителното клинично изпитание се използва метод за филтриране, чрез който се премахва излишъка от белтъка sFlt-1 от кръвта на жените, които показват признаци на прееклампсия. Досега около 20 жени са преминали процедурата, казва нефрологът Рави Тадхани от Масачузетската болница в Бостън. Ранните резултати са „доста окуражителни”, казва той и се надява скоро да се разшири проучването.
Превод: Димитрина Митева
Източник: Science News
