Човешкото адаптивно поведение (основно здравно и медицинско) е информационно, комуникативно действие, като отговор, отношение и реакция към нещо или някого: от обективния свят – природа; от социалния свят – общество; от субективния свят – телесен и психически. Всяко притежание – законно или не – на медицинска и здравна информация е информационно преимущество (превъзходство), защото е свързано с опазване на здравето.
Освен експертна, генерацията на здравна и медицинска информация днес все по-често е и технологична – чрез алгоритмична обработка на регистрирани данни. Тя все по-масово е и от немедици – в цялото богатство на този термин – лечители, интердисциплинаристи, но и пациенти и здравно заинтересовани. Системата на публичното здравеопазване е променена, трансформираща се в здравен бизнес, с регламентиран и неконтролиран достъп и автори.
В тази ситуация пазарът на здравни услуги и дейности отразява постоянния ѝ стрес и търси своята регулация, БАЗИРАНА НА НОВА ЗДРАВНА ПАРАДИГМА.
Тези теми са обект на представеното двутомно монографично издание, което акцентира върху РОЛЯТА НА ИНФОРМАЦИЯТА – ЗДРАВНА И МЕДИЦИНСКА – ОТ ВСИЧКИ АВТОРИ И ПОТРЕБИТЕЛИ, КОЯТО ДНЕС Е ОСНОВНО ДИГИТАЛНА ИЛИ ДИГИТАЛИЗИРАНА. Как да се генерира, разпространява, интерпретира и контролира е основна цел в здравния ресор и обект на предлаганите две издания.
„Медицина за немедици“
Монография, в която има отговори
В НБУ, департамент „Здравеопазване и социални дейности“, Магистърска програма „Регламенти и стандарти в медицината“ се преподава и развива от 2013 г. курсът „Медицина за немедици“ – единствен по рода си в нашата академична среда. От тогава до днес, процесът на оптимизирането му не спира, в съпровод с множество изследвания, социални експерименти и компютърни анализи. Те естествено стимулираха написването на тази монография във внушителен обем 390 стр, голям формат, луксозно цветно издание на Art Eternal Distribution ltd.
Предлагам избран акцент от нейния увод, който ще я представи като част от новата здравна парадигма и полезен експертен отговор за лекари, лечители и пациенти, сега поставени в абсолютно различни условия на здравни и медицински услуги и дейности, при рискове от лошо регулирания ни здравен пазар.
Практиките и нуждите на здрави и болни създават великолепна среда за групово – интердисциплинарно – решаване на здравни и медицински проблеми при асистирано участие и на немедици, обединени в твърде хетерогенната общност ЛЕЧИТЕЛИ, определени в Глава VI на Закона за здравето като практикуващи „Неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве“. Упражнявайки тази професия, те създават непредвидима с рисковете си и нерегламентирана борса за здравни услуги, стоки и терапевтични програми. Видими са последиците от специфичните разлики в компетенциите им с академично образованите участници там.
- Лекарската професия е резултат от задължително академично образование, проява на отличителни компетенции и е регулирана. Ролите и задачите на лекаря се осъществяват чрез неговите:
- Академично образование
- Компетенции
- Творчество и изкуство
- Наука
- Практика и екипни партньорства
- стандартизация и интеграция на медицинския труд
- като регулирана професия.
Наблюдаваме тенденция за трансформация на медицината в медицински и здравен бизнес при интеграция с академично образовани немедицици – специалисти по здравни грижи, здравни информатици, мениджъри, компютърни експерти, застрахователи, специалисти по медицинско право, финансисти.
- Лечителската професия е дело на практикуващ, който може да въздейства благоприятно върху индивидуалното здраве – физическо, психологическо и/или духовно. Прави го обикновено с наследени, нетрадиционни (и природни) средства, като често проявява уникално лечителско изкуство, упражнявайки нерегулирана професия.
Модерните партньорства изискват иновации, за да се предвиждат и намаляват опасностите на пазара за здравни грижи, където битуват и търсят помощ и реализация здрави, болни, лекари и лечители. Такива възможности откриват планирани социални и квалификационни промени в компетентността на лечителите. Те могат да се постигнат по няколко начина:Паралелното съществуване на традиционната (алтернативна, народна), с научната (официална, конвенционална, академична, западна, ортодоксална) медицина, води до неизбежни форми на взаимодействие между тях, при търсени и/или случайни комбинирани въздействия върху болни. Днес на пазара на медицински услуги и дейности, където се полага социално значим труд, базирано на специфични компетенции, опит, емпатия и отдаденост, се намират лекари и лечители с различно образование, възможности, име, морал, традиции, опит и реализация. Всяко повишаване специализираното знание на лечителя е метод за оптимизиране неговата компетенция и логично укрепва здравето на болния, за когото и той полага специализирани грижи. Придобитото ново неакадемично или практическо знание на лечителя подобрява и връзките и взаимодействията му с лекаря. Стават възможни не само контакти и партньорство, но и планирани колаборации. Партньорството, желано или неизбежно, има различни форми – от конкуренция, до сътрудничество.
① Чрез видове обучения – основно практически – long life education, индивидуално под супервизия, от професионални учебни програми.
② Чрез административни регулации: закони и спец. правни инструменти, решения, директиви, договори, правилници, за да има публична яснота на техния статус и дейности.
③ Изключително е значението на регламентите и стандартите, които при масово изпълнение и от лекари и от лечители, ще направят реално естественото партниране между тях.
④ С теоретично обучение под различни форми, за надграждане на липсващото им академично здравно знание, което е по-бавният, но по-сигурен начин да се предлагат методики за повишаване лечителската квалификация.
Всички видове обучения – и за придобиване на знания и нови умения, и за всяка друга обмяна на здравни: опит, традиции, социални, стандартизационни и финансови договорки и рекламни дейности – всички те представляват усилие и начин за регулиране сътрудничествата между практикуващите на здравния пазар. Водещи днес са технологично асистираните здравни дейности, които задължават компютърна грамотност и квалификация и за лекари, и за лечители.
За всяка една от тези възможни инициативи е отделено съответно място в книгата, като са обединени около ролите на здравните и медицински данни и произведената от тях информация. От специализираната информация се произвеждат доказателства, знание, мениджмънт, здравна култура и здравна политика. Нейната обработка – експертно и технологично с ИКТ – е основната тема. Лекарската и лечителска информация следва да станат ДИАЛОГИЧНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТЯХ, възможна дистанционно и/или дистанционализирано, дори с участие и на пациента.
Електронната здравна и медицинска информация, предавана чрез Електронно Здравно Досие в Медицински Информационни системи позволява да се практикува Обществено здравеопазване като вариант на КИБЕРЗДРАВЕ и МОБИЛНО ЗДРАВЕ.
Немедицинските експертизи в здравеопазването имат толкова голямо управленско значение и бъдеще, че всяко планирано и регулирано партньорство е не само неизбежно, но следва да стане скоростно. Такава възможност предлагат само Компютърно Осигурените Комуникации в ресора, за генерация и управление чрез медицинска, парамедицинска и лечителска информация и всички нейни производни.
„Медицина за немедици“ © проф. д-р Ж.Винарова, д.м.н., автор
ISBN 978-619-191-409-8
Издава и разпространява © “Арт Етернал Дистрибушън“ ООД, 2017
e-mail: office@arteternal.bg
www.artplus.bg
Предстои премиера, очаквайте търговска информация!
„Здравната парадигма – лекари, лечители, пациенти“
Монография, която търси отговори
Тази монография е свързана с „Медицина за немедици“ и дори се явява нейно продължение и развитие, което прави необходимо общото им представяне. Изданието има обем 440 стр, голям формат, луксозно цветно издание на Art Eternal Distribution ltd.
Целта е да се формулира ЗАРАЖДАНЕТО И НАЛАГАНЕТО НА НОВИ ПАРАДИГМИ[1] В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, с надежда при първа възможност да започне и продължи етапното им социално прилагане и развитие.
В публичното здравеопазване очакваме да доминират професионалните академични компетенции с компоненти технически умения и медицинска култура. Естествено се фаворизира умелата работа и манипулации с данни и информация – лична и чужда, особено специализирано произведената. При осигурен достъп до такава, има неограничена възможност за нейната персонална употреба и интерпретации. Всеки може да стане разпространител, съавтор и дори автор на такава информация. Напълно е забравено времето, когато МЕДИЦИНСКА ИНФОРМАЦИЯ СЕ ГЕНЕРИРАШЕ САМО ОТ АКАДЕМИЧНИ ЕКСПЕРТИ.
Здравните грижи остават зависими, освен от експерти и от социалната и финансова среда, още и от научните и дори „наукообразни“ приложения, които са вид „СОЦИАЛНО ПРИЗНАТО ЗНАНИЕ“. То става част от т.нар. приложно знание, приложни компетенции. Практическият опит носи много голям социален заряд и публичност. Самонаблюдението, Самооценката, Самолечението, във варианти на Персонален Здравен Мениджмънт са части от здравната система, социално призната част! В тази напълно отворена среда от информационни източници се придобива готово или се произвежда персонално неакадемично или практическо знание от лечителя, от лаика – здрав или вече пациент, които имат свои информационни източници – класическите: литература, но основно: модерните – здравни мрежи и медии, където циркулира „социално признатото знание“ и от споделен личен опит.
В състояние на постоянен стрес, функциониращата здравна система се нуждае от още едно партньорство – това със своите болни и здрави. Те мощно се превръщат не само в търсачи и платци на здравни услуги и дейности, но и се учат да се самообгрижват, да бъдат мениджъри на собственото си здраве. Водени от нуждите и целите си, болните изминават индивидуално сложния път от здравни лаици до персонални здравни мениджъри, поемайки съдбата си в ръце.
Автори или притежатели на специализирани и професионални здравни и медицински данни и информация (придобиването им става по регламентиран или по друг начин), съобразно своето предшестващо знание и опит, могат да станат:
а/ лекарят, чрез своята когнитивна карта от академично образование, клинична практика и интуиция
б/ лечителят, чрез своето практическо знание
в/ информираният информиращ – публицист, доставчик, здравно заинтересован – като самостоятелни социални фактори
г/ пациентът – чрез експертизата на лекаря, в процеса на информирано съгласие; от други извори, до които има достъп и основно социалните мрежи; от други пациенти
д/ здравият, но трайно здравно заинтересован – публикационни източници, социални мрежи, интернет – чрез своята езикова и информационна култура и инициативност.
В употреба са термините :
- изцеление – при езотерични въздействия
- лечителство – при алтернативна, традиционна медицина
- лечение, терапия – при конвенционална, официална, научна медицина
- самооценка, самопомощ и самолечение.
Такава е здравната реалност и тя се нуждае много спешно от нова ПАРАДИГМА и регулация.
Темата е детайлно третирана в трите части на монографията:
- за лекари
- за лечители
- за пациенти
Пациентското участие е защитено като модел на нова здравна култура. Съпричастието и партньорството с болния, който знае, търси и иска здраве не е мода, а необходимост.
„Здравната парадигма – лекари, лечители, пациенти“
© проф. д- р Ж.Винарова, д.м.н., автор, ISBN 978-619-191-422-7
Издава и разпространява © “Арт Етернал Дистрибушън“ ООД, 2017
e-mail: office@arteternal.bg
Предстои премиера, очаквайте търговска информация!
