Лошият сън може да е признак, че хора, които иначе са здрави, са в по-голям риск от развиване на Алцхаймер по-късно в живота, отколкото такива, които нямат проблеми със съня. Това сочи изследване, публикувано в онлайн изданието на Neurology от 5 юли 2017 г.
Специално предложение:
Учените открили връзка между нарушенията в съня и биологичните маркери на болестта на Алцхаймер, намиращи се в гръбначно-мозъчната течност.
Предишни данни показват, че сънят може да повлияе на развитието или прогресията на Алцхаймер по различни начини, казва авторът на проучването Барбара Бендлин (Barbara B. Bendlin), доцент доктор от Университета на Уисконсин-Мадисън. „Например нарушеният сън или липсата на сън могат да доведат до натрупване на амилоидна плака, защото системата за прочистване на мозъка се задейства по време на сън. Нашето изследване търсеше не само амилоид, а и други биологични маркери в гръбначно-мозъчната течност.“
Амилоидът е протеин, който може да се сгъстява и да се превръща в плака. Тау е протеин, който се заплита. Тези плаки и сплетености се намират в мозъка на хора с болестта на Алцхаймер.
За проучването изследователите набрали 101 доброволци на средна възраст 63 години, които имали нормални способности за мислене и запаметяване, но се смятали за застрашени от заболяването, тъй като имали родител с Алцхаймер или пък били преносители на ген, увеличаващ риска от болестта – apolipoprotein E или APOE. Участниците били изследвани за качеството на съня им. Те осигурили и проби от гръбначно-мозъчната течност, които били тествани за биологични маркери за Алцхаймер.
Хората, които съобщили за повече проблеми и по-лошо качество на съня и за сънливост през деня, имали повече биологични маркери за Алцхаймер във въпросната течност, отколкото останалите. Тези биологични маркери включвали следи от амилоид, тау, увреждане на мозъчните клетки и възпаление.
„Важно е да идентифицираме изменяемите рискови фактори за Алцахаймера, като се има предвид, че според изчисленията отлагането началото на болестта само с пет години може да намали броя на случаите, които виждаме през следващите 30 години, с 5.7 млн. и да спести 367 млрд. долара от разходите за здравеопазване“, казва Бендлин.
Докато някои от тези връзки били силни, когато били разглеждани при всички като група, не всички хора с нарушения в съня имали аномалии в гръбначно-мозъчната течност. Например нямало връзка между биологичните маркери в течността и обструктивната сънна апнея.
Резултатите останали същите, когато изследователите се насочили към други фактори, като употребата на лекарства за сън, образованието, симптомите на депресия или индекса на телесна маса.
„Все още не е ясно дали сънят въздейства на развитието на заболяването или самото заболяване влияе на качеството на съня“, признава Бендлин, като добавя, че са нужни повече изследвания.
Превод: Никол Николова
Източник: Science Daily
