Credit: Martin Cathrae, flickr
Продължителните дремки и силната умора през деня са свързани с повишен риск от развитие на метаболитен синдром, според проучване, което беше представено на 65-тата годишна научна сесия на Американския колеж по кардиология.
Специално предложение:
По-конкретно, дремките, които продължават 40 или повече минути, са свързани с повишен риск от развиване на метаболитен синдром – съвкупност от състояния, като високо кръвно налягане, висок холестерол, големи мастни натрупвания около талията и висока кръвна захар – всички те повишават риска от развитие на сърдечно заболяване. Чувството за силна умора през деня също е свързано с повишен риск от развитие на синдрома.
„Изясняването на връзката между дрямката и метаболитния синдром може да предложи нова стратегия на лечение, а броят на хората, които страдат от него се повишава непрекъснато в целия свят” – казва доктор Томохиде Ямада, който е диабетолог от Университета на Токио и водещ автор на изследването.
Този мета-анализ е оценил данните от 21 наблюдателни проучвания, включващи 307 237 субекта от азиатски и западен произход и се гради на предишни изследвания на Ямада и колегите му, които обвързват продължителните дремки и дневната сънливост със сърдечни заболявания и диабет тип 2. Това проучване е най-големият анализ на подобни данни, събрани от различни страни.
На участниците били задавани въпроси, като: „Имате ли проблем със сънливост през деня”, „Дремвате ли си през деня” и „Спите ли през деня”. Изследователите сравнили отговорите с това дали конкретният участник страда от метаболитен синдром, диабет тип 2 и затлъстяване.
Резултатите показали J-образна връзка между продължителността на дремките и риска от метаболитен синдром. Субектите, които дремвали за по-малко от 40 минути, не били застрашени от заболяването, но дрямката над 40 минути рязко повишавала риска. Дрямката над 90 минути и чувството за силна умора през деня изглежда били свързани с 50% повишение на риска. Наблюдавало се леко понижение на риска при тези, които дремвали по-малко от 30 минути.
Както беше посочено, дрямката, която продължава повече от час и чувството за много силна умора през деня, са свързани с 50% повишение на риска от диабет тип 2. Проучването не показва връзка между продължителността на дрямката и затлъстяването, въпреки тесните връзки между затлъстяването, диабета и метаболитния синдром.
Предишно проучване на Ямада и колегите му, публикувано през юни 2015 в Sleep, свързва дремките за повече от час с 82% повишение на риска от сърдечно-съдови заболявания и 27% повишение на риска от смърт. Рискът от диабет се повишава с 56% при хора, които страдат от умора и с 46% при тези, които дремват повече от час.
Credit: wamdé, flickr
Интересно е, че и трите изследвания показват леко понижение на риска от развитие на съответните заболявания при субектите, които спят по-малко от половин час, но Ямада казва, че трябва да бъдат проведени още изследвания, за да се потвърди това. От The National Sleep Foundation препоръчват дрямката да продължава между 20 и 30 минути, за да се подобри вниманието на човека, без той да се чувства още по-отпаднал след това.
„Сънят е важен компонент от здравословния начин на живот, както диетата и упражненията” – казва Ямада. „Кратките дремки може би имат ползотворен ефект върху нашето здраве, но все още не знаем каква е силата на този ефект, нито механизма му на действие.”
Все пак, резултатите демонстрират нуждата от още проучвания върху това как влияят навиците за сън на хората върху метаболитния синдром и сърдечно-съдовите заболявания.
Според Ямада бъдещите изследвания трябва да се фокусират върху идентификацията на потенциални ползи от кратките дремки за сърдечно-съдовата система, както и върху механизмите, по които дългите дремки, дневната сънливост и метаболитният синдром си влияят по между си. Трябва да се потърси и отговор на въпроса дали лекарите ще могат да използват навиците на пациентите си за следобеден сън, като индикатор за други здравословни проблеми. Въпреки че това проучване включва данни за повече от 300 000 участника, то може и да не е представително за цялото световно население. Данните зависят и от думите на самите участници, а не са измерени по контролиран начин в лаборатория или чрез устройство за проследяване на продължителността на съня.
