Credit: Lance Neilson, flickr (CC BY 2.0)
При бременните жени с по-високи нива на определени молекули, свързани с имунната система, съществува повишен риск да родят дете, което страда едновременно от аутизъм и интелектуални затруднения, според ново проучване1.
Имунният профил на бременна жена, която след това има дете с аутизъм и интелектуални затруднения, е различен от този на жена, чието дете страда само от едно от двете състояния. Откритието предполага, че комбинацията от аутизъм и интелектуални затруднения е уникално състояние.
Специално предложение:
Появяват се все повече доказателства за това, че изменената имунна функция при майката или детето повлиява риска от аутизъм при детето. Проучването беше публикувано през май в Molecular Psychiatry и е сред първите, които анализират връзката между имунните фактори и аутистичните подгрупи. То е и най-голямото проучване до момента, което измерва нивата на молекули на имунната система при бременни жени.
„Най-иновативната част е свързана с действителната възможност за разграничаване на [групите] на ниво фенотип” – казва ръководителят на проучването Judy Van de Water, която е професор по клинична имунология към Калифорнийския университет, Дейвис.
Точното установяване на имунните фактори, които имат значение за конкретни форми на аутизма, е от изключително голямо значение, защото различните форми може да имат различни причинители, казва Brian Lee, професор по епидемиология и биостатистика към Drexel University във Филаделфия, който не е участвал в проучването. „Това е много важна част от пъзела” – казва той.
Имунни индикатори
Van de Water и екипът ѝ анализирали кръвни проби от жени в 15 до 19-тата седмица от бременността, като част от програма на Калифорния за скрининг на вродени дефекти.
Credit: Lance Neilson, flickr (CC BY 2.0).jpg
Те прегледали данните от държавна агенция за децата и открили 415 деца с аутизъм, родени от тези жени.
От тях 201 деца били с нормални интелектуални функции, а 184 страдали от затруднения. Учените идентифицирали и 188 деца с интелектуални затруднения, но без аутизъм. Те сравнили кръвните нива на 22 цитокина и хемокина – молекули, които участват в комуникацията между имунните клетки – при майките на тези деца с нивата им при майките на 428 контроли.
Резултатите показали, че нивата на тези молекули при майките на деца, които страдат само от аутизъм не са по-различни от тези на майките на деца, страдащи само от интелектуални затруднения или на здрави деца. Но майките на децата, които едновременно страдат от аутизъм и интелектуални затруднения имали отличителен имунен профил.
Високите нива на 4 молекули по време на бременността различавали тези жени от контролите, 9 ги разграничавали от майките на деца, страдащи само от интелектуални затруднения, а 12 – от майките на децата, които страдат само от аутизъм.
Повишени нива на два имунни маркера, известни като IL-8 (интерлевкин-8) и MCP-1, са свързани с понижен риск от аутизъм и от интелектуални затруднения. По-рано тази година, учените свързаха високите нива на С-реактивния протеин (маркер за възпаление) с понижен риск от аутизъм2.
Възпаление
Много от изследваните молекули при майките на деца, страдащи едновременно от аутизъм и интелектуални затруднения, са такива, които би трябвало да понижат нивата си по време на втория триместър.
„Изводът е, че виждаме молекули, чието ниво трябва да бъде понижено в този етап от бременността, но не е” – казва Van de Water. „А са повишени повече, отколкото при всяка друга група.”
Резултатите показват, че възпалението играе особено важна роля за аутизъм, съчетан с интелектуални затруднения. Но не е ясно кои от повишените цитокини и хемокини предизвикват изменения в нервното развитие.
Van de Water и колегите ѝ възнамеряват да изучават човешки неврони в клетъчна култура, за да разгадаят как конкретни цитокини, хемокини и комбинации от тях влияят на нервните клетки. Учените са анализирали и кръвни проби от жените, участвали в проучването, за генетични маркери, свързани с риска от аутизъм, както и за автоантитела срещу мозъчната тъкан на фетуса, но данните все още не са достъпни.
Изследователите трябва да установят причинно-следствените връзки, преди да гледаме на тези молекули като на биомаркери или лекарствени мишени. „Все още сме много далеч от това откритието да бъде наистина полезно [в клиниката]” – казва Lee.
