Идентифициран е рецепторът, отговорен за обсесивно-компулсивното разстройство

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +
Credit: Arlington County, flickr (CC BY-SA 2.0)

Credit: Arlington County, flickr (CC BY-SA 2.0)

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) може да се изявява по разнообразни начини – от натрапчивото желание човек да си мие ръцете непрестанно до постоянната нужда да проверява дали вратата е заключена. Въпреки различните симптоми на състоянието, ново проучване предполага, че ОКР може да бъде опосредствано от един-единствен мозъчен рецептор, което би осигурило ясна мишена за нови лекарства и лечения на състоянието.

Публикувайки откритието си в списание Biological Psychiatry, екип изследователи, ръководени от невробиолози от Duke rat-1388829_1920University, описва как мишки, които са селектирани така, че да им липсва генът Sapap3 – който играе роля във формирането на синапси между мозъчните клетки – започват прекомерно да се чистят. Това ги накарало да предположат, че същият ген може да бъде отговорен в голяма степен за ОКР при хората, но механизмите зад този ефект остават забулени в мистерия.

Специално предложение:
 

Авторите започнали изследването с измерване на нервната активност в район от мозъка на мишките, наречен дорзолатерален стриатум (DS), който съдържа клетки, наречени  striatal projection neurons (SPNs), играещи главна роля в координацията на активността. Два типа SPNs произхождат от DS и формират пътища, известни като директни и индиректни. Стимулацията на SPNs, принадлежащи към директния път, предизвиква действие, докато индиректният път го потиска.

Изследователите открили, че в сравнение с нормалните мишки, тези, на които им липсвал Sapap3, били склонни да имат свръхактивен директен път, което изглежда би обяснило защо повтарят едно и също действие отново и отново. Учените установили, че конкретен химичен рецептор, наречен mGluR5 бил непрекъснато активиран в мозъка на мишките с ОКР.

От своя страна това повишило възбудимостта на директните SPNs, което накарало екипа да заподозре, че именно mGluR5 може да е виновен за състоянието, тъй като изглежда той контролира хиперактивността на пътищата в мозъка, които координират действието.

Основавайки се на това откритие, изследователите инжектирали мишките с химическо вещество, което деактивира рецепторите mGluR5 и открили, че поведението, характерно за ОКР изчезва веднага. „Обратимостта на симптомите беше незабавна – в рамките на минути” – обяснява съавторът на проучването Nicole Calakos в изявление.

Въпреки че откритията, направени в това проучване, трябва да бъдат потвърдени в изследвания, включващи хора, те осигуряват на учените отлична отправна точка, от която да се разработят нови лечения на ОКР, като предполагат, че блокирането на един рецептор може да излекува страдащите от това състояние.

Сподели