Последното доказателство, че депресията не е просто “настроение”, е намирането чрез ЯМР на област в мозъка, която е физически източник на чувството за депресия.
Специално предложение:
Учени сканират мозъците на повече от 900 човека и резултатите предполагат, че чувствата на изгубеност и ниска самооценка са свързани с функционирането на орбитофронталния кортекс – област в мозъка, която е свързана със сензорната интеграция, очакванията и взимането на решения.
“Откритието ни, в комбинация с голямото количество информация, събрана до момента, и новите ни методи, позволяват да локализираме корените на депресията, което ще даде възможност в близко бъдеще за нови терапевтични лечения за тази ужасна болест” – разказва изчислителният психиатър Жианфенг Фенг от Университета “Уоруик” в Обединеното Кралство и Университета “Фудан” в Китай.
За да изолира механизмите в мозъка, свързани с депресията, екипът на Фенг набира 909 души в Китай, които да вземат участие в ЯМР изследванията на мозъка. От тях 421 са диагностицирани с депресия. Останалите 488 учатници, които нямат депресия, служат за контролна група.
Изследванията показват, че депресията е свързана с неврологичната активност на два различни дяла на орбитофронталния кортекс /ОФК/ – медиален ОФК и латерален ОФК.
Медиалният ОФК става активен, когато се почувстваме наградени. С други думи, когато се случва нещо хубаво, медиалният ОФК се активира и ние се чувстваме добре от това.
Обаче изследователите откриват, че участниците с депресия показват по-слаба неврологична връзка между медиалния ОФК и дълготрайната памет, съхранявана в хипокампуса.
Все още не е ясно какви са последствията от това, но може да означава, че на хората с депресия им е по-трудно да извикат щастливи или позитивни спомени.
В допълнение към демонстрирането на по-слаби връзки с медиалния ОФК, пациентите с депресия също така показват по-силна неврологична връзка с латералния ОФК, който отговаря за чувството, обратно на възнаграждението, каквото е наказанието.
Тези силни връзки са с части от мозъка, включващи прекунеуса, който се смята за свързан с усещането за себе си, както и ангуларната извивка, която пък е отговорна за възстановяването на паметта и вниманието.
Всичко това предполага, че повишената мозъчна активност около латералния ОФК може да означава, че хората с депресия намират за по-лесно да освобождават негативни спомени и за по-трудно да се чувстват добре по отношение на себе си.
Междувременно тези действия са усложнени от отслабената връзка с медиалния ОФК, което прави по-трудно обработването на щастливи спомени. Така да се каже, най-лошото и от двете страни.
Credit: University of Warwick
Сравнявайки неврологичната активност на пациенти, които взимат медикаменти за състоянието си, и на такива, които не взимат, изследователите откриват, че функционалната връзка с латералния ОФК (свързан с чувството за наказание) е по-слаба при тези, които са на медикаментозно лечение.
Това предполага, че съществуващите антидепресанти имат позитивно влияние върху изглаждането на споменатите механизми в тази част на мозъка.
По-доброто разбиране на основата на физическите причини за депресия може да промени начина, по който се борим със заболяването, защото настоящият метод на лечение – да опитваш лекарство след лекарство, докато някое не пасне, не е ефективен, като приблизително 50 % от всички първоначално изписани рецепти не успяват да помогнат на нуждаещите се.
Като още едно доказателство, че депресията, и като цяло всички психически болести, не е просто настроение на духа, изследването може да доведе до нови персонализирани медикаменти, които са специално насочени към орбитофронталния кортекс и двете му подчинени области, за да се постигне по-голяма ефективност.
Превод: Йоанна Николова
Източник: Science Alert
